Впечатления от AVATAR играта
Нямаше как да не сваля, инсталирам и изиграя играта, по култовия (вече, за мен) филм AVATAR. След като изгледах 6 пъти филма, си казах че е крайно време да си сваля и играта, за да видя за какво става дума и дали пресъздава филма. Очакванията ми към играта бяха големи.
Играта по AVATAR e почти също толкова красива колкото и филма. Има същите елементи от флората и фауната: животни, растения и т.н., самата раса На’Ви и всичко както си е във филма. Ако компютъра ти е по мощен, спокойно можеш да активираш абсолютно всички визуални ефекти, за да и се насладиш максимално. Въпреки това обаче, има едно голямо НО, което така ми е заседнало на гърлото, че едвам преглъщам.
Графика и физика
Филмът е страхотен, няма две мнения по въпроса и всеки който мисли обратното просто не разбира от филми. Обаче UBISOFT са се издънили яко с играта. Физиката на играта е доста саката…движенията на героя ти са малко неконтролируеми на моменти. Камерата в играта типично за UBISOFT както обикновенно, те кара да искаш да пребиеш служителя работил по играта с мишката си, защото в най-важните моменти нещо се прецаква с камерата и или нямаш изглед в боя, или се ръсваш като чувал с картофи от някоя скала или дърво. Недай боже да имаш щастието да прекосяваш територия където има вода. В нея героя ти е изключително сакат – постоянно се препъва, отсакча и какво ли не, ама не и да се движи като нормален човек…опс, На’Ви.
Проблемът с графиката обаче на моменти те блъска доста силно….сложиш ли графиката на високи показатели, на макс всичко, ще се кефиш на страхотна гледка да, но там където е по „шарено и красиво в стил Пандора“ просто изсмуква всички живителни сили. Да не говорим, че често ще ти се налага да преминеш през еди кой си клон, отрупан с листа и растения, които са красиви, но затрудняват пътя ти. А да, когато трябва да минеш от някъде и има растения или камъче на пътя ти, пича цикли като магаре на мост и не може и не може да мине…..кво да ти говоря ако си сред много….
Зверилника в играта е представен зле…повечето животинки са някак си безцветни…специално го забелязах, когато яздих Танатора…туй звер немаше никви парки а на филма беше като дъгата…кофти. Героя ти пък не е достатъчно син, за ралика от На’ви-тата към които уж се причисляваш (ако избереш да си с тях)
Звуците и репликите
Слаба ракия, както казва дядо ми. Няма го онова вдъхновяващо усещане от филма…Репликите водещи се между персонажите са много, ама много изкуствени. Героя ти се държи малко като селски бек на лафове, а На’Ви-тата гоорят като некви индианци…
Геймплей и история
Няма да си кривя душата и ще кажа че не ми хареса. Играта почти не проследява историята във филма. Рразбира се в началото избираш с какъв тип герой де играеш – жена или мъж, и ти показва също как изглеждат и АВАТАРИ-те ти. Смело заявявам че от всичките 10-тина модела, почти всички са доста грознички. Единствено първия модел е по красавец. Има и женски 
Играта започва, как пристигаш на Пандора (в човеши облик ест) и трябва да изпълниш няколко хамалски задачи – открий оня, открий тоя….то повечето всъщност в играта са такива. И всеки път като откриваш въпросния субект той ти дава мисия, на базата на която трупаш умения, оръжия и т.н. На моменти играта е леко дразнеща, понеже тъкмо си изпълнил куеста в единия край на гората и те пращат баш на другия край, като отново трябва си проправяш път през същите гадини които и до ся си трепал. Недай боже те върнат пак…псуваш яко.
Това което най- дразни обаче е, че независимо с жена или мъж си, независимо какво име си сложил на профила си, ти се казваш Райдър и тва е.
Хубавото обаче, е че както и във филма, почваш като човек, който има избор към коя раса да играе. Това обаче става като част от самия геймплей, не още когато съ създаваш героя. Просто докато търсиш предателя из човешките редици, изнасящ инфо на сините маймуни и когато го намираш, идва и главнокомандващия човешките ресурси, който ти казва да убиеш предателя. Тук играта те изправя пред избор – да застреляш човека (Полоковник Фалко) или На’ви-то. Аз избрах да гръмна Фалко 
Надупчих му задника с олово и избягах с дружката син пич, който ме заведе у На’ви-тата.
През цялото време шефа на На’Ви-тата – Байдамо (на който глаено виках Би) ме гледаше на криво, искаше смъртта ми, но ме караше да изпълнявам самоубийствени миси, докато пък всички други ме благославяха и едва ли не култ към особата ми въздигаха. Накрая му спасих синия задник и оп, вече сме дружки на по бира.
Цялата идея беше че трябва да събера некви 3 гласа, които откриват пътя към Дървото на душите, където се предполага че ще е финалната битка. Ем, намерих го, не беше лесно, ама дългоочакваната от мен последна бос битка така и не се състоя…или нещо такова. Работата беше че трябваше да упитомя Голямото Червено Пиле
С което да долетя до Голямото Дърво на Душите….кратък, прекалено кратък полет с червеното ферари, въпреки че много исках да е повече.
И долетях….и трябваше да ида до жълтото кръгче. Еми отидох, посрещна ме една нетолкова красива кът сцена, където едно светещо парашутче-подобно-медузовидно-нещо (а.к.а Душевно семе-дух) кацна на корените на дървото и активира нещо като ЕМИ (Електро Магнитен Импулс), който гръмна Фалко и компания….Край !
Края определено не беше зрелищен и доста ме разочарова…трябваше да има битка нещо, някво меле. Дето се вика да избъра потта от челото си, след нервно кликане по клавиатурата и мишката, като истински геймър-пич. Еми да ама не стана…
За изпроводяк
Все пак с понакефих на играта. Малко от малко (колкото и да беше малко) влезнах пак в света на Пандора и се почуствах като част от Хората. Искаше ми се да е повече по филма, но всеки път като се подхожда към някой продукт комерсиално стават подобни издънки. Искаше ми се и противниците и пресонажите ми да бъдат по интелигентно направени, но не бяха достатъчо (да не говорим, че даже не успях да си избера ниво на трудност, просто щото немаше такава опция). Все пак гледам оптимистично на всичко и смятам че играта си заслужава седмицата за която я превъртях. Някой ден, живот и здраве може да я врътна пак.
facebook comments:
Comments (9)
Trackbacks for this post
-
фев.12.2010@18:46
[...] от AVATAR играта http://isavkov.net/vpechatlenia-avatar-igra/ в Любими преди 57 секунди edno23.com Начало контакти [...]
Leave a comment
me@pinterest.com
Явно играта е стил Lifebox1…
тва пък какво общо имаше?
Ми както и Lifebox1 така и играта е тип еднодневка – на сл. ден я забравяш.
Ако се замислиш и филма е подобен калибър. След няколко месеца няма да си спомняш и името на главния герой.
Примерно съпостави го с титана „Шоушенг“ или др. класни филми и ще видиш какво имам в предвид.
За филма не съм съгласен
Твоя титан Шошенг съм го гледал точно 1 път и не помня нито имената на участниците, нито за какво се разправяше.
Не го казвам нарочно, а защото си е така
Не ми се иска да го правя, но ще го кажа – филмът е боза. Вярно, ефектите са невероятни, но аз отидох в киното да гледам филм, а не ефекти. Самия сценарии е доста плосък, досетих се как ще завърши филма далеч преди края му.
За играта – пробвах я и не съм много доволен.Прекалено големи изисквания за прекалено безинтересна игра.
Как не разбирате, че атмосферата е смисъла на филма. Не е направен с цел интересна фабула, не е направен с цел да изненадва, направен е да се „преживее Пандора“.
Има много филми с интересна, нестандартна, неочаквана и поучителна история, не един и два… но филм с такава атмосфера няма.
Добър старт
qko