Някои истории са създадени, за да се пишат от хората и разказват във времето. Истории с легенди, истории с герои и мистични елементи. Тази история е стара колкото пясъците в пустинята, създадени преди векове.

Историята за мистичните Пясъци на Времето, история за Принцеси, магически артефакти и  за Принцът на Персия !

Честно казано ми е изключително трудно да започна, да напиша тази статия. И ме е яд – яд ме е защото всичко друго мога да напиша, да разкажа, но за това просто не намирам думи. Или намирам, но не стигат за да опиша това, което изпитвам към историята на Принца. За повечето от вас, това е просто филм, филм за който знаете че е създаден по една игра и нищо повече. Може би сте играли играта, може би не, но за вас това е просто една игра, просто един филм. Но историята на Принца е много повече от това, което се вижда на повърхността.

Нека започнем с малко история…всичко започва през далечната (но не толкова) 1989 година, когато Джордан Мечнер вписва първите редове от легендарната история на Принца.  За кратко време тя се превръща в бестселър

„Исках да създам свят, какъвто не е имало във видеоигрите, – разказва дизайнерът. – Първите дни на видеоигрите приличат на първите дни на киното. Оглеждахме установени жанрове като фентъзи и научна фантастика, за да открием елементи, които могат да ни свършат работа. При „Принцът на Персия“ исках и да създам герой, който сякаш е от плът и кръв – и ако падне от някой покрив, наистина ще го заболи.“

И успява. Мечнър успява да създаде един великолепен герои, като за целта черпи вдъхновение от древни книги като „Шах-наме“ и „1001 нощи“, в които се разказват множество подобни легенди за велики персийски герои и съдби. Всичко започва със създаването на една игра – толкова неугледна по това време, че сигурно се е смятала за върха на технологиите. Въпреки това, тя грабва феновете не с графиката си, а с историята която предава. В последствие минават години, технологиите се усъвършенстват и Мечнър, заедно с UbiSoft Montreal пресъздават Принца – така както винаги е трябвало да бъде. Поредицата се възражда с The Sands of Time, след това биват създадени Warrior Within и The Two Thrones, a този месец предстои да видим още една част от играта озаглавена The Forgotten Sands.

Като цяло в история на легендарния Принц, се говори за това как всеки човек, колкото и да обикновен, може да постигне това което иска и да промени, да напише своята съдба така както той я вижда. История която учи, как да не се предаваме, как да водим битките в живота си и винаги да защитаваме това, което смятаме за правилно.

Преди около 3 години се разнесе слуха че историята на играта ще бъде филмирана – това за което всички фенове, толкова мечтаеха и се молеха. Защото тази история, този Герой, заслужава да бъде изпратен на ново ниво, да бъде разказана още веднъж историята за силата, смелостта и куража на един Принц на Персия !

И ето че днес, 2010-та година, дойде момента – момента в който всички, които обожествяват и вникват дълбоко в душата на Принца, имат възможността да се досегнат още веднъж до величествената му осанка и да владеят и завихрят още веднъж Пясъците на Времето.

Да, на 21 Май 2010-та година, е паметна дата за много от нас…въпреки всичките съмнения и дискусии които се водеха, по време и около създаването на филма, че филма няма да следва историята на играта, се оказа точно обратното. На 21-ви май 2010 беше премиерата на Prince of Persia The Sands of Time и тя беше величествена също колкото и легендарния принц.

Филмът е дело на продуцента Джери Брукхаймър и режисьорът Майк Нюъл, за първия знаете че е създател на филмите от поредицата Карибски Пирати.  В главните роли участват Джейк Гиленхал (принц Дастан), Гема Атертън (принцеса Тамина), Бен Кингсли (Назим), Тоби Кебел (брата на дастан, Гарсим).

Историята във филма

Много от нас феновете, мислехме че историята във филма, ще бъде коренно различна от тази в играта – мисли породени от факта, че повечето филми по игри, не са добре реализирани и в повечето случаи само името на филма е същото като в играта. Тук обаче не говорим за коя и да е игра, нито за някой случаен продуцент хванат от пустинята на Персия и мога смело да заявя, че това е най-добрата екранизация на игра.

Историята започва с разказа, как младия Дастан от момче-сирак, израснало на улицата бива взето под кралското крило и става негов осиновен син.

Крал Шараман тогава още млад, му се раждат два сина – Тъс и Гарсим, но въпреки всичкото щастие, той чувства, че нещо му липсва. Един ден на пазара в града, стражите хващат приятеля на Дастан – Бис, и тук младия Дастан  проявява своя характер, като защитава приятеля си. Това прави силно впечатление на крал Шараман и той го взима в двореца си, като го осиновява и му дава семейство и дом.

15 години по късно, вече пораснал и Принц на Персия, Дастан желае да вземе участие в битката срещу свещения град Аламут, в който се предполага, че се изработват могъщи оръжия за враговете на Персия. Братята му обаче решават, че Дастан все още не притежава опита да води армията и не му е дошло времето. Дастан обаче има склонността да не изпълнява заповеди и предприема атака със своите хора срещу града, като по този начин осигурява и дава възможност на братята си да проникнат в града.

Междувременно в град Аламут, принцеса Тамина – висшата жрица и пазителка на свещените Пясъци на Времето, се опитва да предпази древна реликва – Камата на Времето, която има огромна сила. Тя възлага задача на един от жреците, да изнесе кинжала от града и да го скрие, но Дастан се сблъсква с него и го побеждава, като по този начин се сдобива с Камата.

Градът е превзет и за да го запази, за да запази поданиците си (а и за да е близо до Камата), принцеса Тамина се съгласява да стане жена на Принц Тъс.

Нещата тук обаче започват да се объркват. Тъс моли Дастан да представи новата му невеста на възрастния им баща – крал Шараман, като му поднесе подарък – красива и изящна роба. За нещастие Дастан, не знае че робата е отровена и по този начин, без да иска убива баща си. Градската стража и братята му го погват с цел да го заловят и осъдят.

Междувременно Дастан се съюзява с принцеса Тамина, и заедно се опитват да защитят Камата и да изчистят имената си – най-вече Дастан. По петите им обаче тръгва доста народ – войниците на Тъс и Гарсив, разбойници и уж изчезналите Хасасини, които са изпратени от чичо му Назим. Всъщност оказва се, че Назим е този който е отровил робата. Целта на Назим е да се сдобие с Камата, защото тя притежава силата да връща времето – уловката: камата може да връща само до минута от времето на събитията, но тя е и ключа, който може да освободи от затвора им могъщите и разрушителни Пясъци на Времето.

Пясъците на Времето били създадени и изпратени от Боговете, защото те видели, че хората започват да стават прекалено нагли – като наказние те изпратили пясъците, но едно малко момиче с чистотата си и вярата си успяло да смекчи божествения им гняв и да възпре Пясъците.  Боговете затворили пясъците в огромен часовник и дали ключа за контролирането им – Камата. Така това малко момиче станало първия Пазител.

Назим иска тази сила, за да може да се върне назад във времето и да промени събитията така, че той а не брат му Шараман, да бъде владетеля на Персия.

Въпреки всички препятствия, врагове и проблеми с които се сблъсква, въпреки че губи братята си, Дастан успява да спре безумния план на Назим и даже успява да предотврати всички предстоящи събития. Когато спира Назим, Дастан връща времето, до онзи момент когато намира Камата. Тогава той се изправя пред братята си и успява да докаже че Назим ги е подвел да атакуват град Аламут, уж че се произвеждали оръжията за враговете им.

Назим е убит, а Принц Тъс жени Тамина за Дастан, като израз на съюза между двете кралства.

Ефекти и актьорска игра

Такова перфектно съчетание между актьорска игра и специални ефекти не бях виждал скоро.

Актьорите играят перфектно ролите си – имах притеснения че Джейк Гиленхал, не е добър избор за ролята на Принца, но сбърках. Джейк изиграва перфектно ролята на Дастан – улавя идеално характера на героя си: млад и совенравен, смел и неразумно дързък войн, защитаващ и винаги биещ се за това, което смята правилно.  Улавя и безгрижния и заядливо-шеговития характер на Принца – лафовете и начина по който говори и се държи. Дастан не е прекалено мрачен или прекалено лигав, шегува се, не се взима на сериозно, но когато трябва да е сериозен го прави.

Ефектите в играта са едно от любимите ми неща. Аз съм човек, който е завършил образование пряко свързано с киното и специалните ефекти и гледам внимателно на тяхното изпълнение. Да, в днешно време всеки нов филм е пълен с ефекти – отчасти се губи даже актьорската игра и самите ефекти, изработени „ръчно“. Тук обаче има страхотно съчетание между компютърно генерирани ефекти  и такива създадени от човешка ръка. Костюмите, декорите и всичко останало е изпипано до последния детайл, като специално е обърнато внимание на автентичността им за периода в, който се предполага че се развиват действията – 6.в.пр.Хр.

Заключението ми от всичко до тук е че…..този филм промени мирогледа ми. Всъщност той е променен и даже изграден още отдавна когато започнах да разбирам Принца. Този филм не е типичната екшън-приключенска-фантастика, изпълнена с много бойни сцени, акробатични номера и ефекти. Този филм учи и възпитава, показва характер и сила. Силата да контролираме живота си, да искаме и защитаваме това което смятаме, че е правилно, да не забравяме кои сме и от къде сме тръгнали…..

Ако забелязвате започвам статията доста скучно…със обикновенно заглавие, а и май и самата статия така ще върви. Аз обичам киното и това да гледам филми и когато гледам нов филм, който ми е харесал, веднага реагирам, като пускам статийка с интересно съдържание за филма. Това което обаче гледах наскоро беше втора част на IronMan – супергерой от елита на Marvel.

Слабия старт на тази статия се дължи на слабо реализираното продължение на IronMan. От всички филми, които излезнаха тази година това тримесечие, Железния човек просто не постигна това за което беше гласен – да бъде новия блокбастър. Даже филма Kick-Ass ми се стори доста по-интересен и интригуващ, отколкото продължението на Iron Man.

Слабото продължение на супергероя Тони Старк, даже не беше замазано от страхотния актьорски състав в лицето на Робърт Дауни Джуниър, Скарлет Йохансон, Самюел Л. Джаксън, че дори и самия Мики Рурк. Всъщност слабата им игра май се дължи на слабата режисура дело на Джон Фавро, който тук си е оставил ръцете.

Историята на втората част за железния човек, може да бъде вписана в няколко реда. Светът вече знае че iron man и Тони Старк са един и същи човек и кажи речи армията на сащ иска да притежава костюма му, като част от военния си арсенал. Старк обаче отказва, защото знае че технологията му ще попадне в ръцете на кофти пичове и ще стане голям проблем. Междувременно паладия в гърдите на Тони, трови кръвта му въпреки че пие разни хлорофилно гнусни коктейли. Въпреки това с всеки изминал ден той става все по зле и той се отдава на нарцисизма и пиянство, демем живее ден за ден. За да си осигури наследник, той назначава Пепър (Гуиент Полтроу) за изпълнителен директор на компанията му прехвърляйки всички отговорности на нея.

Междувременно освен с болестта си, Тони рита задника и на един грозен руснак и мой адаш – Иван „Камшика“ Ванко, който си прави нещо като електрически камшици с които руши всичко по пътя си. Руския грозил пък се обединява с Хамър, който е техно-враг на Тони и все си мерят пишките, кой по-голямо бум-бум е направил.

За сметка на това обаче Ник Фюри, който цъфва като на екрана дава идея на Старк как да се излекува и да замести паладия с по-мощен елемент, който няма и да го трови. Само дето Тони трябва да открие нов химичен елемент

За финал Тони си подобрява костюма и сритва задника на лошия руснак с малко помощ от Воената машина – управлявана от един негроиден военен пич.

Тук ще си кажете – ок, кво не ти хареса?

Ами това, че полвоината и повечето филм минава доста мудно. През повечето време Старк се самосъжалява, чака деня на смъртта си. Диалозите във филма са повече от ужасни – актьорите говорят едновременно един с друг и става невъобразима какафония. Сценария на филма е от плосък по-плосък. Още първите 20 мин, можете да изгубите интерес към филма, не само заради глупавата актьорска игра, а и заради липсата на ефекти. Боя е малко, много малко. Единственото дейстие е в последните 10-тина минути и то се състои в гонитба между зомбираните хамър-дрони и iron man. Да не говорим че почти не се вижда гонката…по-скоро некви профучаващи обекти. Финалната бос битка пък беше 2-3 мин, дружината от тенекета лесно победи злия пич.

Та, ако мислите че с тов ще запълните 2 часа свободно време…да, става. Но да очаквате нешо голямо от филма – не.