Докато не изгледах филма не осъзнавах, че съм забравил детската приказка „Алиса в Страната на чудесата“ – а филмчето се оказа толкова вълшебно и приказно с купища невъзможни неща, че се запитваш – ами ако котките можеха да говорят ???

Като малки деца повечето от вас, съм сигурен че са отраснали с приказките за Алиса, за лудия Шапкар, Белия заек, Близнаците Туидълди и Туидълдум, Гъсеницата и прочие приказни герои. За тези които са нямали щастието все още да гледат филма, в него се разказва за вече порастналата Алиса – 19 годишно готино маце което се изправя пред редица дилеми за да открие съдабата си, като спре веднъж завинаги терора на Червената кралица.

Всичко започва, когато майката на Алиса я подготвя за нейния велик ден, в който някъв  грозен нещастинк със запек и предлага брак. Алиса остава втрещена от предложението, както и от това че всички се опитват да и казват какво да прави – как да яде, как да танцува, как да говори и прочие. Тя бяга от „годежното си парти“ като следва Белия заек и пада отново в дупката, която я отвежда в Страната на чудесата.

Там тя се среща отново със своите стари познайници – Чешуърския котарак, дебелите братя Туидълди и Туидълдъм и разбира се синята гасеница Абсолютем, който дърпа марихуана като мазен растафарианец (справка – растафарианец: ония пичове със сплъстените коси). Гъсеницата се явява нещо като учителя Йода, ръси странни лафове и заявява че това не е Алис все още. После Алис бива погвана от нещо голямо, зъбато и космато. Успява да му избяга и се среща с Лудия Шапкар (Джони Деп), който я смалява толкова много че я пъха в чаеника си за да я скрие от Валето и картите-войници. Впоследствие Алиса разбира какво е станало в Страната на чудесата, и че сестрата на Бялата кралица, с ненормално огромно тиква – Червената кралица е завзела трона и тероризира всичко живо.

Все така тъпо и упорито обаче (типично за момиче на нейната възраст) отказва да приеме съдабата си и женския и акъл постоянно мисли че това е само сън, ноо към края на филма вече се взима в ръци, побеждава едно драконо-подобно като му резва главичката и праща Червената кралица в девета глуха

Дотук с историята…в графично отношение, малката Алиса спокойно може да се мери с друг графичен и пълен с ефекти гигант а именно AVATAR. Филмът е невероятно красив, Тим Бъртън така е реализирал света на Алиса, чегледайки го на голям екран, на 3D се чудите де аджиба се намирате – в кинозалата или в Страната на чудесеата.

Все пак графиката на Алиса е доста по различна от тази на големия си брат AVATAR понеже таргета на зрители е главно към децата. Графиката на Алиса не е толкова естественна, колкото на Avatar, тя е по скоро детска и наивна, но е направена максимално натуралистична и обхващаща магичния свят на Алиса. Всичко е много шарено, много вълшебно и невъзможно.

Актьорската игра също е перфектна – Джони Деп играе ролята на Лудия Шапкар сякаш образа му е точно правен за него.

Повечето актьори и герои във филма се дело на компютърната графика, но въпреки това начина по който се държат е толкова естествен и забавен, че не ти прави впечатление наличието на малкото жив народ във филма. Да слушаш и гледаш държането на Заека дрогиращ се с чай е просто сигурен признак, че ще се спукаш от смях.

Филмчето завършва с невероятното изпълнение на Аврил Лавийн и песента Underground. Акоо трябва да съм честен (и се абстрахирам от това че Аврил яко ме дърви само като я видя), Аврил повече ми допада като Алиса отколкото настоящата артистка, но това си е мое мнение.

Изгледайте филма, пийте чай с заека и Шапкаря, потопете се в магията на Сраната на чудесата – няма да съжалявате