Смъртта на edno23
Признавам си, в тази статия ще има по малко или по много от всичко – и хейт ще има и критика ще има и голяма доза съжаление… И ако не сте съгласни с някое от моите твърдения и размисли, обиждате се от хейта или просто ме мразите – напуснете блога и не си правете труда да пишете какъвто и да е коментар. В тази статия, вие нямате думата и нямате право да критикувате. Тук сте само слушатели и читатели на една приказка за отминали времена, златни времена, които никога няма да се върнат в своя си блясък.
И още от сега искам да кажа – тази статия е последната която четете в моя блог от такъв клас. Бях си обещал, че повече подобни статии от нова година насам няма да има, но не липсата на характер ме подтиква да пиша това, а точно наличието на такъв. Характер и принципи, които трудно нарушавам, които никога не пренебрегвам. Може би и заради тях, трудно се вписвам в желаните среди, но пък душата ми е спокойна, че преди всичко защитавам своя начин на живот.
Ще си кажете: „тоя пък кво му стана, кво дрънка пак“. Даже и да не си го кажете знам, че си го мислите. Също така знам и кои ще са хората които биха ме оплюли за това. Но въпреки това не ми пука.
За тези, които не са и чували за edno23.com нека да обясня съвсем на кратко какво представлява(ше) – микроблог сайт, където всеки има свой профил, в който в рамките на 160 символа може да сподели с хората които следи/го следят какво прави, чувства или мисли. Много семпла и хубава идея, вдъхновена от световния му аналог – Twitter. За жалост в последствие побългарена и опорочена…
Именно с тази си простота, едно23 грабна своите потребители и ги „зариби“ да посещават сайта ежедневно и не само по един път. За кратко време сайтчето се превърна в продължение на социалния ни живот и стана нещо повече от средство за комуникация. Намираш приятели, общуваш с тях, намираш помощ, рекламираш своя бизнес и прочие. Бутончето в лентата с отметки в браузъра бързо стана първото нещо, което всеки от нас кликаше при първа възможност щом седне на компютър. Но за жалост българския манталитет (който така мразя) взе превес и смаза под грозния си ботуш красотата на всичко това.
Даже това че близо 2 години (може и повече) сайта не помръдна в техническо развитие не спря потребителите му да го посещават. Да намаляха, но не това ги отблъсна, а отношението на хората, което за разлика от сайта се промени адски много. В последствие, хейтът и омразата взеха превес, и ето че преди няколко дни след дълги непрофесионални борби сайтът беше „подобрен“. Сайтът смени своите собственици с хора, които идея си нямаха какво правят и как да го направят. Хора, които твърдят че толкова обичат edno23, че само заради това са се заели да го оправят и подобрят. Хора, които чисто технически бяха толкова неграмотни, че им трябваха 3 дни в ужасни мъки, за да преместят сайта. Извинението беше – „имаше много информация за прехвърляне…“. Ще ви повярваме ама в някой друг живот.
Чисто технически – на какво станахме свидетели. 3 дни, новите собственици местеха и обновяваха сайта. 3 дни се опитваха да го подобрят, е по-точната дума. В момента, сайтът се управлява от системата Sharetronix – която, е страхотна система, нямам нищо против нея, но не е подходяща за целта. От простичкото едно23, което всички знаеха и обичаха, сайтът прерастна в едно претруфено и ужасно набързо скалъпено франкенщайн чудовище.
Кои са новите собственици?
Method-X, или още Владислав Стоянов, който през живота си не е работил и поддържал голям проект (какъвто е edno23). Другия собственик е drgigguls, или Вергил Пенков – преди време той взе да администратира един друг голям сайт/форум, в който трупайки точки от постове във форума се даваха награди – Bg-Best.info. Познайте какво стана с този форум – загина 
Има и още един собственик до колкото знам, но нито знам кой е нито ще го коментирам. Сами си правете изводите…
И след техническото отклонение, се връщаме на проблема с хората там. Така наречения ъпгрейд обаче, не успя да ъпгрейдне хората. Не всъщност, ъпгрейдна ги, но ги направи по лоши. За дните откакто едно23 бе преработено, се изписаха и изляха толкова редове хейт, че и през 2-те години откакто е съществувал сайтът не е имало толкова. Тук ще вметна, че под хората там, нямам предвид абослютно всички, а голяма част от тези чийто профили следя!
И понеже статията стана прекалено дълга, а аз имам работа за вършене, ще завърша със следните редове…
Колкото и нови версии да се сменят, колкото и да се променя едно23, докато хората стоящи зад него не се променят и част от потребителите му….. накратко казано… сайтът лека полека ще замре. Преди влизаха 20 потребителя, 5 от тях бяха най редовните (в това число и аз, като виден спамер, един от най-големите в сайта).
За това, аз повече няма да влизам и да пиша в този сайт. Да, успяхте да се отървете от мен. Постигнахте го. Но не Владо и Вергил го постигнаха, а всички останали които се подведоха по техния акъл. Ще влизам, ще чета….. от време на време, но няма да пиша.
Моите съболезнования, не си заслужавате труда и услията…
Етапи на дизайнерския процес
Добрият дизайн е цел на всеки нов проект и на всеки себе уважаващ се дизайнер. Добрият дизайн е резултат от подходящо изследване и анализ на нуждите на хората обслужващи даден потребителски сектор, претворени в графично решение. Дизайнът се явява като продължение на организационния процес по даден проект, започнал в момента в който се е родила идеята за неговата нужда.
Работата по всеки дизайн е различна и изправя дизайнера пред различни проблеми, дилеми и решения, но в основата си, задава едни и същи въпроси, на които всеки трябва да може да отговори преди да започне да работи. Работата не започва директно на компютъра пред софтуера. Няма значение колко даден дизайнер е добър с програмите, с които работи, колко проекти е направил или колко клиенти има. Преди всичко работата по проект започва едва когато се мине етапа на анализ и изследване, от какво точно се нуждае клиента и какво трябва да му предложиш, за да задоволиш нуждите му.
me@pinterest.com
