Спомням си онези дни, в които хейтих супер много iPhone-a. Сега обаче изгарям от желание да дизайня приложения за iPhone, че даже и да си имам свое.
И по този повод, взех че си направих едно Все още е само концепция и има какво да се прави по него, но пък мен лично си ме кефи. А и установих, че много, ама много ми допада да дизайня iPhone прилжоения.

Причините:

1. Имаш ограничено пространство, в което тряа да набуташ много неща, които от своя страна да казват много.

2. Изключително интерактивни възможности.

3. И не на последно по важност място – да видиш приложението живо и някой да го разцъква да се зарибява си е магийка просто.

Ще кажете – „Що пък да качвам приложение-визитка“. Прави сте и аз не бих. Поне не бих го задържал дълго. Но според мен, никой до сега не е правил iPhone приложение за личния си сайт. Идейно е, а и е интересен начин да си правиш реклама.

Ок, но защо не го направиш на мобилна версия?

Просто е – това което искам, въпреки че технологиите за мобилни версии са много напреднали, не може да стане в обикновена мобилна версия. Даже и да стане, в което се съмнявам, ще бъде страшно тромаво. То не са анимации, не са слайдери, не са карусели и т.н., ако се направи на мобилна версия, ще е в пъти по тромаво и ще се губи ефекта „Ибаси мамата“.

Добре, от де да го свалим тва приложение?

Ами за ся не може от никъде. Не е реализирано все още. Само концепция е. Ако обаче някой се навие да го направи на добра воля, знае как да се свърже с мен Ще черпя!

П.С. Ако искате да ви направя дизайна на iphone (или android) приложение, само ми драснете един мейл

Потребителско преживяване или оптимизация за Google? Кое е по важното, кое дърпа един сайт напред с едни гърди пред другите? Дилемата пред която всеки уеб дизайн екип (или уеб дизайнер) застава, когато започва работа по нов проект. И за да не се налага да пишем дълги сложни думички – UX =  Потребителско преживяване. Това ще е кодовата дума, която ще ползваме в бъдещите няколко реда.

Какво е потребителко преживяване?

В България, уеб студията и фриленсърите, много рядко залагат на UX в проектите си. Ако не го избягват напълно, то поне то много малко е застъпено в проектите ми. Което за жалост е минус на такива проекти.
UX най-просто обяснено е начина, по който потребителите възприемат сайта и усещанията с които остават спрямо него докато го разглеждат. Много често UX влиза в конфликтен спор дали потребителя трябва да се ангажира с всичките ефекти и приумици на даден сайт или дадения сайт да предлагат пълна информация. Тоест – за много оптимизатори UX не предоставя информация, а по-скоро е излишен гъдел.

Според мен обаче информацията е разтеглива маса. Представете си информацията като желирана топка. Можете да я мачкате, да я разтягате, да я сплесквате .. въобще можете да я правите каквото си искате заради нейната гъвкавост и възможност да се нагажда към всякакви условия. А информация в интернет можеш да предоставиш чрез редица начини. И не само в интернет, а в живота като цяло. Даден пакет с информация, не се изчерпва само с предоставянето му в текстова форма. Живеейки в 21 век, сме свидетели на един колкото и притеснителен толкова и лесно асимилиращ се процес за пренос на информация – телевизия, интернет, музика и какво ли още не. Все още и хартиените носители са полезни като средство за информация и ограмотяване, но постепенно те губят в битката с другите средства за информация.

Да предоставяш информация на потребителите си само чрез текст вече е демоде.  Много по лесно е да си пуснеш National Geographic, Discovery или друг образователен канал и да се информаираш, отколкото да четеш сух текст. На повечето места където можеш да откриеш инфо за даден продукт или услуга или нещо свързано с научните среди, това инфо се предоставя чрез текст. За жалост да изчетеш 5 страници с текст и тук там картинка която да онагледи уж този текст е много по трудоемко отколкото ако тази информация бъде представена чрез някаква форма на ангажиране на потребителя.

Елементарен пример – искам да карам кола. Ок, ще се запиша на курсове и те ще ми дадат учебник по който да уча. Но този учебник е само суха информация, която ще ти сведе общи правила за движение по пътищата, както и знаците, които трябва да познаваш. Но само до тук. За да се научиш да караш колата, трябва да седнеш зад волана, да се опиташ да я запалиш, да тръгнеш напред, да усещаш колата, за да знаеш какво се променя когато седнеш зад волана твоя личен автомобил.  Чрез определени часове шофьорски курсове се научаваш кога трябва да сменяш скоростите, за да се движи по добре колата и т.н. Това няма как да го възприемеш и заучиш ако само го прочетеш в даден учебник.

Тоест – Да възприемаш знания от личен опит е много по-добре отколкото ако ги четеш.

Същото е и с уеб средата. Ако даден сайт предоставя на потребителите си, не само суха информация, а средство чрез което те сами да опитат тази информация, потребителят остава много по-задоволен отколкото ако само чете. За този случай обаче, се използват технологии, които за жалост влизат в конфликт със SEO. Ако не спират SEO то поне го правят значително по трудно. Flash, JS библиотеки – все инструменти, които принципно могат да се оптимизират, но по трудно. И точно тук seo специалистите казват – „UX не ти трябва, трябва ти добро позициониране в резултатите на Google“. ОК, тук са прави – за да работи един сайт носейки ти клиенти, то трябва да излизаш поне на първа страница в Google. Но защо, за това цената която трябва да си платиш е да нямаш UX на сайта? Защо трябва информацията която да предоставяш да я даваш на потребителя си в суров вид?

SEO е важно за един сайт. Чрез него сайта ти става в пъти по откриваем, което значи че повече клиенти ще видят бизнеса ти. За да оптимизираш даден сайт принципно има много прости правила: уникално съдържание, което да се обновява често, достатъчно и силни линкове към сайта ти, добър подбор на ключови думи и заглавия и валиден код.  Все неща, които не изискват огромни усилия, а само време и малко средства, които да се инвестират. Така че ако някой SEO специалист ви каже сума пари с която за месец два ще вдигне сайта ви в гугъл, то най-често ви лъже.

В 21 век сайтовете не са само страници с кутийки в които има текст и някоя и друга картинка. Те са много повече – жив, дишащ и развиващ се организъм, който ако се грижиш и подхождаш, както трябва към него след време ти се отплаща.

Моя съвет както към SEO специалисти (най-вече) и UX дизайнери е да правят компромиси както с едното така и с другото. Нека едното да допълва другото и обратното.

бутон за социални мрежи

По Коледа наистина стават чудеса Именно и заради това съм прикачил тази картинка толкова голяма в статията, за да видите че не лъжа. И чудото не се състои в това, че дядо Коледа почука на вратата ми с шише ракия в ръката си (това е нещо нормално) пеейки Джингъл Белс, а това… че…. не вярвах че ще доживея да го напиша…. Vbox7 си обнови дизайна !!

Правилно прочетохте, не не ви лъжа нито съм пуснал газ, който да ви промива мозъците. Истина е – Vbox7 си смени визията. Няма защо да го увъртам, нека да кажем какво точно стана.

Вторник, чудесен и леко скучен втори ден от седмицата. Навън – студ, въпреки че грееше едно хубаво слънчице. Все пак се бях окупирал с голяма чаша кафе, поработвах помежду другото, чатвах в скайпа с колеги и реших че дрънченето на NikelBlack от iTunes вече ми е омръзнало, та реших да видя някоя цицонеста чалгийка да зареда от профила ми във vbox7. Влезнах си като пич, разгледах предложенията на индекса, нищо не ме впечатли, след което без да се спирам на досадните им реклами, заредих профила ми с фаворити и пуснах песничката на Андреа и Илиян – Не ги прави тия работи

Много сладурска песничка. Повдигна ми….. настроението

В момента, в който свърши инстинктивен тласък на леопард ловец дебнещ газела в прериите на Африка, за да утоли глада си, ме накара да кликна на логото им, за да си зареда началната им страница. И … тук нещо се пречупи в мен. Както си допявах песничката на Андреа, изведнъж спрях. Рече и отсече – ни гък, ни стон, даже мухата в стаята се спря на едно място във въздуха пред монитора, за да види чудото което се случи.

VBOX7 си смени визията точно пред мен. В момента в който се зареди страницата тя беше в новия си облик. Останах с зяпната уста. Зееше, като голяма дупка на небосвода. Огромна, зееща и невярваща ! Бях доживял да видя 9-тото чудо на света, биологичната и технологична еволюция, светът се промени към по-добро (може би)…

Колкото и да не вярвах, редизайна им е факт. Не е нещо кой знае какво, но при положение, че живях достатъчно дълго, че да го видя реализирано, съм изключително доволен. Стария грозен и комунистически дизайн го няма, заместен е от нов свеж, доста по стилен и изчистен дизайн. Основните промени са по хедъра и началната страница, но пак е нещо. Крачка напред. Страницата със разглеждане на видеото не се е променила кой знае колко, плеяра си е все така грозен.
Навигацията е подобрена – това е cool, вече с един клик стигаш където искаш, много по подреден и ясен от преди.

Сега нека да се поправя малко. Това не е редизайн в пълния смисъл на думата, по скоро опъване на бръчките на 75 годишната баба, но въпреки това се е подмладил с поне 30 години. Още малко като се барне и може да стане 18-20 годишно цепаче. Все още изглежда малко old school, сякаш е на път да излезне от комунистическата ера, но поне се правят опити. Повечето елементи на индекса, хедингите конкретно, са все така груби, можеха да станат по детайлни…

Колкото до всичко останало – българите си имаме поговорка: „Същия боклук в нова опаковка“. Отзад си е все същата бъгава система, е мааааалко по бързо зарежда, но иначе си е бъгаво. Да се надяваме и това скоро време да оправят.

Както и да е. Да им е честито и дано живеем достатъчно дълго, че да видим Vbox7, като реален БГ конкурент на YouTUBE.
Честито и да почерпят.
Весели празници

От днес насетне, всеки поръчал дизайн на сайт или печатни материали, дизайн за абсолютно всичко, получава и едногодишна гаранция, която осигурява пълен качествен контрол над дизайна.

Това значи, че щом сте си поръчали при мен, значи че той ще е качествено изработен, а ако има нещо за редакция или промяна ще бъде направено.

Не че преди не беше така, просто една идея която днес беше родена от един клиент, който ме попита дали като получи дизайна си, той ще върви с гаранция, както когато пазаруваш примерно.

Аз в първия момент се шокирах, а след това се намерих на земята, защото до сега не ме бяха питали такива неща и не знаех как да отговоря… но, за всеки път си има място и време

Та ако сте се питали, дали дизайна ви ще е качествен ако поръчате при мен, то отговора е ДА !!

Невероятният дизайнер Андрю Ким публикува в блога си, концептуален дизайн на телефон под бранда на HTC. Той го е кръстил HTC1, като чрез него показва своето виждане за дизайн на моделите на HTC.

На мен лично адски много ми допада. Изключително изчистен дизайн, елегантент, семпъл и ползваем. Чрез дизайна на модела Андрю Ким иска да покаже и как трябва да има комуникация между хардуерния дизайн и софтуерния дизайн – т.е. дизайна на HTC Sense UI не трябва да е просто красива дизайнерска разработка, а да допълва и да бъде в хармония с дизайна на самия телефон.

Добрият дизайн е цел на всеки нов проект и на всеки себе уважаващ се дизайнер. Добрият дизайн е резултат от подходящо изследване и анализ на нуждите на хората обслужващи даден потребителски сектор, претворени в графично решение. Дизайнът се явява като продължение на организационния процес по даден проект, започнал в момента в който се е родила идеята за неговата нужда.

Работата по всеки дизайн е различна и изправя дизайнера пред различни проблеми, дилеми и решения, но в основата си, задава едни и същи въпроси, на които всеки трябва да може да отговори преди да започне да работи. Работата не започва директно на компютъра пред софтуера. Няма значение колко даден дизайнер е добър с програмите, с които работи, колко проекти е направил или колко клиенти има. Преди всичко работата по проект започва едва когато се мине етапа на анализ и изследване, от какво точно се нуждае клиента и какво трябва да му предложиш, за да задоволиш нуждите му.

Целта на всеки проект е различна. Дизайнерът трябва да може да открие тази цел и да я използва за да направи дизайна, такъв какъвто трябва. Ако не успее да намери целта на заданието си и посланието което носи тази цел, то дизайнерския процес ще бъде изключително труден и неприятен. Резултатите при такива проекти са порядъчни до незадоволителни и говори за слабост у дизайнера.

Дизайнерът преди всичко е човек на анализите. Той трябва да може да вижда това което е невидимо за другите, да може да разбира това което е неразбираемо за другите, за да може да вникне в това което прави и да си свърши добре работата. Много често клиентите не знаят какво искат и това води до усложнения в работата. За да се избегне такъв момент и всичко да върви гладко дизайнера трябва да си отговори на няколко въпроса:

1. За кого е този дизайн? За кой е предназначен?

2. Какво е основното послание, което трябва да предава дизайна който правя?

3. Какво трябва да е моето послание към потребителя и дали това е най-правилния избор?

4. Какви са посланията на колегите които са работили по подобни проекти ? Какви изразни средства са използвали те?

5. Как посланието което искам да предам би работило в бъдещ план?

Чак когато дизайнера си отговори на тези въпроси, може спокойно и безпроблемно да мине нататък и да поеме втория етап по разработване на дизайна, а именно Планирането.

Планирането не става на компютъра…Дизайнерските решения не идват като гръм от ясно небе, но винаги са плод решения, взети чрез търсене и вдъхновение, анализ и преработка. Като цяло точна формула за работа по проект липсва, всичко е на принципа на пробата и грешката. Този принцип е най-добрия начин и за самоусъвършенстване и много често е по-добър учител от всички колежи и университети. Крайните решения взети от дизайнера, следвайки опита и инстинктите си, са резултат от точно такова експериментиране примесено с опита стоящ зад дизайнера.

Колкото и невероятно да ви се струва, всичко започва не на компютъра  а на лист хартия с молив в ръка и гума, готова да изтрие всичко което не се хареса от дизайнера. Това е процеса на планиране – грубовато нахвърляне на идеи, случайни хрумки и „сламки“ от които по късно дизайнера прави един работещ проект. Тези „офлайн инструменти“ са идеално средство за създаване на предварителните скици на даден дизайнерски проект.  Правенето на скици, много на брой, бързи, детайлни, задраскани – това е начина на избистряне и търсене на идеята. Позволете си да триете, задрасквате, разрушавате формите които сте нарисували, внасяйки контролиран хаос във всичко това и нарушаване на готовите елементи, достигаме и създаваме това, което трябва. Колкото и груби да изглеждат, колкото и хаотични да са, криви недогледани и прочие, те представляват основаната схема по която ще се движи дизайна. Имаме ли тези груби скици, това значи че идеята е изяснена и можем да пристъпим към подбирането на изразните средства, с които би могъл да се реализира дизайна.

Изследването на други подобни проекти носи допълнителна информация и яснота за проекта, който е подхванал дизайнера. Разглеждането на каталози и разглеждането на решенията на чужди автори е полезен но и сравнително опасен начин за изясняване на идеята. Дизайнерът трябва добре да разграничи изследването и коментирането на чуждия труд, от възможността да изкопира в даден момент труда на негов колега.

Когато идеята е изяснена, идва следващата стъпка в която трябва добре да подберем изразните средства, с които бихме предали най-добре посланието на идеята ни. Това е може би най-критичният момент когато се работи по проект. Изключително важно е дизайнера да има богата обща култура и отворен мироглед, които ще му помогнат да се отърси от всякакви закони в дизайна, които биха го ограничили по някакъв начин да реализира идеята си. Тоест – за да е добър дизайнера, за да взима правилните решения той трябва да не се бои да експериментира даже и когато избира изразните средства с които иск да предаде идеята на проекта си. Изразните средства могат да бъдат най-различни – изображения, форми, графики, шрифтове, видео (ако дизайнерския проект е за уеб), анимации…всичко което по някакъв начин може да бъде възпроизведено. От там нататък всичко друго зависи от начина на комбиниране на тези елементи, принципите на построяване на композиция, избора на цветови тоналности и прочие.

Чак когато и този етап е приключен, може да се пристъпи към реализация на проекта на компютър със софтуерни инструменти. Всеки дизайнер трябва да може да работи със софтуерните продукти, които са се наложили като еталон в света на дизайна. Дизайнерските програми, които се ползват по цял свят от всеки един дизайнер са: Adobe Photoshop, Adobe Illustrator, Adobe InDesing, CorelDraw, Quark Xpess, като последните 3 са предимно за предпечатна подготовка.

В зависимост от това което е поставено като задача на дизайнера има и някои чисто технически принципи и правила, които дизайнера трябва да спазва. В общи линии те се отнасят до формати годни за печат, размери и оразмеряване, резолюции. Друг важен фактор е избора на подходящ цветови режим и разграничаването им, кой къде се използва. Така например за уеб се използва RGB, но за печатния дизайн се ползва CMYK (и Pantone за по специфични проекти). Като пример може да се даде, разработката и дизайна на логото – то трябва да се изготви в три варианта: черно-бял, контурен и цветен. И в трите варианта, то не трябва да губи от своята форма, да изглежда еднакво и да се чете. За да се провери четимостта на едно лого, то трябва да се намали до около маскимум един-два сантиметра. Ако и тогава не се губи и се чете, значи логото ще бъде подходящо.

През цялото време докато дизайнера работи, не трябва да се страхува да зареже това което е направил, да го изтрие и унищожи. Защото именно чрез унищожаването на една форма се крие друга форма.

Красотата и магията на дизайна се крие в това, че колкото и да се търсят, правила няма. Всичко е относително и  сведено до принципи, които се спазват до някаква степен, но никога не могат да предизвикат едни и същи емоции у всички хора. Това се постига единствено с практика и самоусъвършенстване на уменията, като начин за предугаждане на мислите и чувствата които би изпитал потребителя.

Преди всичко дизайнът трябва да носи послание – няма значение дали е графичен, уеб, интериорен, моден или 3D дизайн…Основното, което носи дизайна е послание в комерсиален вид. На кратко казано – дизайна е на границата между изкуството и социалната комуникация. Дизайнът е комерсиално изкуство, предавано чрез форми, цветове и съдържание. В дизайна е заложена тенденция за опростяване на формата, графичен лаконизъм и яснота.

За да предаде ясна техническа, научна или културно-социална информация, дизайна използва система от похвати и средства. При корпоративната идентификация например се използват визуални средства като търговска марка, знак, лого, стил на фирмения шрифт, цвят и прочие. Всички тези елементи могат да се използват за направата на други рекламни материали като бизнес докменти, списания,  каталози, дипляни, флаери, билбордове и други.

За да се изгради обаче един знак за фирма, се използват едни и същи основни графични елементи: шрифтове, форми, графики, символи, цветове… Основните графични елементи използвани в дизайнерските проекти са: точка, линия, двуизмерни геометрични форми (триъгълник, квадрат, правоъгълник, кръг), цвят (тоналност). Всеки един от тези елементи носи различно послание и символика. В зависимост от начина по който се комбинират могат да се създават безброй различни форми и композиции. Тези елементи са „азбуката“ на дизайна. Така например общо прието, е че за да се изгради добър запазен знак, трябва успешно да се комбинират буква и знак – т.н. лигатура.

Точката в дизайна е символ на обект или идея – тя има определена форма и големина, също така заема определено пространство в мисленото пространство в което е заложена. Вида и формата на точката също играят значение – например квадратната точка е символ на стабилност и неподвижност, придава тежък характер на проекта.  Линията е носи внушение на разграничаване на ограниченото или неограниченото пространство. Служи за разделяне на едно от друго пространство.   Плоскостите служат за организация на съдържанието в триизмерното пространство, затова често се използват като изразно средство за придаване на дълбочина и обем. Триъгълникът е символ на йерархичното подреждане. Квадратът означава неподвижност, но и стабилност, а също така може да вдъхва чувство на безизходица и затворено пространство. Правоъгълникът е символ на хармоничност породена от пропорционалността и отношенията на едното към другото.Кръгът е символ на божественото начало, кръговрата на живота – идеалната форма в живота. използва се за фиксиране вниманието на потребителя и ограничаване на информацията в определена област.  Въпреки че всяка една от тези форми поражда различни усещания, начинът им на комбиниране в пространството е от съществено значение.

За да се допълнят тези форми и да им се предаде допълнително чувство, нужно  да се ползва елемент, който може да ги свърже като лепило. Такъв свързващ елемент се явява цвета и фона. Чрез цвета може да се изгражда форма, но също така може да допълва и придава завършеност на готови форми. Чрез него се акцентира и изгражда, а фона служи за внасяне на план и композиционно цяло. Чрез цвета може да се изгражда йерархия в подреждането на елементите и да се отделят отделните планове между елементите в дизайнерския проект. Освен това различните цветове предават различни чувства у зрителя.

Червения цвят е символ на тежест и сила. Олицетворение на огъня и кръвта, често се ползва като средство за сигнализация и акцентиране на малки детайли в общата композиция. Идеално се комбинира с други цветове като жълтото и оранжевото. Жълтият цвят се асоциира със слънцето, затова вдъхва свежест и мека топлина. Жълтото създава усещане за преден план и дава повече пространство. В комбинация с оранжево, лесно може да се ползва като сигнално средство. Белият цвят е символ на чистота. Той лесно се хармонизира с други цветове и често се ползва като „лепило“ в композициите и преходите от едни цветови гами към други. Използването ан бял и сив цвят създава усещането за преден план. Синия цвят е символ на водата, а от там на простора, хлада и дълбочината. Синият цвят е благороден цвят и вдъхва увереност. Заради усещането за небе, създава добър заден план.  Зеленият цвят е символ на душевен мир и спокойствие – предразполага към умствена работа и стимулира желанията. Означава безопасност, свобода и отворени възможности. Черният цвят придава дълбочина и контраст. Използва се и за смекчаване и „убиване“ на ярките цветове. Той е тежък цвят, придава стабилност.

Светлите цветове в съседство с тъмни цветове изглеждат още по светли и ярки, а тъмните още по тъмни. Правилното комбиниране в цветови тоналности и модели , прави един проект завършен, но не и докато всичко не бъде обединено чрез подходящ избор на фон, който да допълни всичко останало. Светлите фонове създават добри предни планове, докато тъмните продават дълбочина.

Всичко изброено до тук трябва да бъде добре организирано и балансирано в една обща композиция. За да е издържана добре, композицията трябва да съдържа: смисленост, съразмерност, насока, последователност и ритъм, контраст, сдържаност, детайл и да изглежда добре като едно цяло.

Всеки графичен елемент трябва да има точно определена цел  и да не действа самостоятелно, като парче от общото цяло. Един такъв елемент трябва да прави точно това за което е предназначен и същевременно да допълва другите, да има смисъл в него, за да предава точното послание. Размерът и съразмерността на един елемент влияе върху размера на друг. По този начин задаваме важността на въпросният елемент и неговата йерархия в композицията. За да бъде ползваем обаче дизайнът трябва да напътства потребителя в правилната посока. Потребителят лесно и безпроблемно трябва да намери логиката на събитията, нещо като карта насочваща от една точка към друга. Последователността и ритъма определят характера и хармонията на дизайна. Дали тя ще е симетрична или асиметрична, това зависи от начина на подредба и композиция на елементите, взаимно допълващи се един към друг. Симетричната хармоничност въпреки своята подредба не създава същото усещане както асиметрията.  Човешкият мозък е пригоден да гледа симетрични образи и композиции, но въпреки това възприема по-добре асиметричните композиции, заради чувството на контролиран хаос което създават. Асиметрията е пряко свързана с баланса между контраста на отделните обекти. Контрастът създава динамика, но трябва да се внимава, защото може и да създава усещане за разпадане на формите в пространството. Балансира пространството, но го и разделя на отделни подкомомпозиционни цялости. Чрез контраста се акцентира и прихваща вниманието на потребителя.

За да бъде ефективен дизайна трябва да се изгради добър баланс между контраст и сдържаност. Придържането към простота на формите носи повече отколкото прекалените размивания и усложнения на елементите. Акцентирането върху малките детайли придава завършеност на общата картина. В общата катина всичко е на принципа на пъзела – едното допълва другото, създавайки едно цяло.

Придържайки се към тези „основни принципи“, можем лесно да изградим един чудесен дизайнерски проект. Възприемайте тези обяснения като насоки, за изграждане и разбиране на дизайна, не като средство или наръчник на дизайнера. В крайна сметка всичко зависи от личностния подход към дизайна – всеки дизайнер по различен начин възприема и разбира дизайна и затова няма двама дизайнери, които да мислят, усещат и работят по един и същи начин.

Както обичам да казвам – дизайнерите сме творци. Независимо дали си уеб дизайнер, графичен дизайнер, motion дизайнер, моден дизайнер, интериорен дизайнер или някакъв друг дизайнер, това което създаваш под формата на краен продукт с красива, добре организирана и атрактивна визия, предизвикваща емоции, е ИЗКУСТВО. И като всеки човек на изкуството, дизайнера освен благодарение на таланта си, черпи и вдъхновение от различни места. Всеки дизайнер си има различни източници и стимули, от които да черпи вдъхновение, но най-често вдъхновението идва внезапно, баш когато не го очакваш.

Много пъти съм бил питан, откъде черпя вдъхновение за дизайните които правя. За това реших да драсна една тема по въпроса и да споделя как аджиба се вдъхновявам и как правя това което правя…

Вдъхновението не идва когато си поискаш. Тоест варианта  “имам да правя дизайн на сайт за репички, дай да се вдъхновя“ не работи и го заявявам най-спокойно. Никога не можеш да предизвикаш вдъхновението си и веднага да седнеш да бачкаш. Не става така. В такива случаи ако успееш, обикновено се получава нещо обикновено, дизайн лишен от емоции и чуства, просто добре изглеждаща и подредена структура, която прилича на всички останали подобни сайтове (примерно).

Вдъхновението не е и нещо което можеш да купиш или изпиеш, като лекарство… Въпреки, че аз често обичам да се шегувам, че най-добрите ми идеи се раждат след като съм подпийнал доволно (полу-пиян), но това е кръга на майтапа.

В крайна сметка, как се вдъхновявам?

Много е просто…За да черпиш добро вдъхновение първо трябва да имаш широко скроен поглед над нещата. Тоест, не трябва като видиш нещо да се чудиш ква е тая простотия и за кво е турната по средата на центъра (визирам все пак грозния фонтан в Асеновград), а да се опиташ да разбереш това което гледаш и да си кажеш „как бих го направил аз?“, „мога ли да направя нещо по-добро“. Но вдъхновение може да се черпи от всякъде – като излезнеш на кафе с приятели и видиш петното от кафе с интересна форма на блузката на сервитьорката, което така ти подхожда за логото което имаш да правиш. Или пък странно усуканото дърво което незнайно от къде се е пръкнало до оградата на вилата ти. Или пък на Четвъртък пазара – докато обикаляш да търсиш домати и краставици: „боже тази щайга на чичката трябва да я снимам, страхотна е за дизайна на зеленчуковия магазин“.

За да се вдъхновявам аз не гледам чужди сайтове или галерии, както някои ме питат. Това е най-грешния начин. Да се вдъхновяваш от други сайтове не е най-правилния начин, някой път работи, но често дизайнерите в стремежа си да направят по-добро, се излагат или пък правят почти същото, което не е хубаво. Сайтове за вдъхновение, може да се ползва, само като източник на информация какво горе долу като съдържание са правили от конкуренцията и как са го организирали. При мен някой път най-добрите идеи се раждат като ги сънувам. За това винаги до леглото си държа скицник, молив и гума – олд скул инструменти, липсва им функционалността на фотошоп, но са идеален инструмнет, за да запишеш идеята си. Другото което е хубаво да правите – затваряйте очи и си представете, визуализирайте си мислено това което искате. Това е адски добър похват и помага много.

Така че ползвайте всичко, което можете като източник на вдъхновение – излезте, снимайте с фотоапарата или камерата – обработете снимките вкъщи на фотошопа, като ги направите нещо интересно, даже и да нарушите формата им или цветовете, това освобождава мисленето от всякакви граници и позволява да мислиш още по на широко. Или просто излезте да пиете кафе с приятели, разхвърляйте стаята си да е в безпорядък, отчупете се и се абстрахирайте от компютъра и всякакви софтуерни инструменти…защото в крайна сметка photoshop, illustrator, coreldraw, indesign….всички те са просто инструменти. Вдъхновението НЕ идва пред компютъра.

Поради една или друга причина бях по занемарил задължението си, да коментирам обновяването на известни сайтове. Дали от мързел, дали от липса на време (едва ли, щото някак си все намирам време за всичко) или заради нещо друго, но просто не пишех. Не че като коментирам ще им действа като положителен feedback, ама пък носи трафик на малкото ми блогче

Сайтът на външното министерство, определено не е от най-известните сайтове в БГ, но заслужава да бъде разгледан под лупа и да го по разнищя както аз си знам. Демек – да коментирам какво ми харесва и какво не. Само дето поради кофти стечение на обстоятелствата този път негативите са повече.

Първи за новия сайт на Външното писа по темата, колегата Юруков, тема в която изнася доста полезна информация и се дискутира как се поемат обществените поръчки в България. Новият сайт на Външното е дело на не кой и да е, а именно на eDesign – както сигурно колегите знаят те обикновено правят сайтове за реалити предаванията и други подобни комерсиални продукти. eDesign са фирма която залага предимно на високо издържани графически проекти –  за непросветените, това значи че залагат на много графични елементи. Наистина правят хубави дизайни, които обаче на моменти според моето скромно дизайнерско мнение, са по-скоро кич и объркват потребителя отколкото да вършат това за което са предназначени.

По-важното в случая е как са успели eDesign да хванат такава сочна поръчка като сайта на Външното. Както може би сте си правили труда да проверявате, критериите им за изпълнители са като невероятно гъста цедка – декларирана печалба от милион лева за миналата година, квалифицирани програмисти и т.н. глупости дето няма как да станат. Явно обаче PR-ите на eDesign са кадърни хора и са постилали червените килими с кебапчета, за да уредят тази поръчка.

До тук с креативния хейт, сега малко критики по изпълнението. Ще го разделим на няколко части - използваемост, дизайн, потребителско преживяване и цялостна изработка.

Използваемост

Както и в предишните версии на сайтовете на министерства и тука, нещата са зле. Да, по-добре е от преди, определено много по-добре, но има какво да се желае. Тия падащи менюта и подменюта към тях са като горещ тиган в лицето. Да не говорим че на моменти менюто се прецаква, а ако имате щастието да трепне ръката ви, или пък мишката да екранира, губите мястото където сте били.

Поради някаква неземна и неясна причина за мен, на нивото с избора на езикова версия е добавена лента за съобщения…. този елемент лично мен ме обърква. Защо въобще съществува там, при положение, че има секция за новини и други съобщения.

Из целия сайт са пръснати модули за показване на допълнителна информация като времето в други градове, метеорологична прогноза, календари и прочие елементи. Мисълта ми тук , че всичко това можеше да бъде обособено в някаква форма на сайдбар, а не да бъде пръсната из половината сайт.

Дизайн

Дизайнът на новия сайт на Външното не е нещо с което може да бъде запомнен. Всъщност той е типичен за повечето правителствени сайтове. Не съм наясно в edesign с каква техника разполагат, но явно им липсват монитори с висока резолюция. Като цяло дизайна на сайта е проектиран да бъде гъвкав според резолюцията на която се зарежда. Проблемът е, че като се зареди на голяма резолюция (аз го гледам предимно на 1680/1024) остават едни огромни празни места. На малка резолюция изглежда добре, но при голяма нещата буквално зейват.  Нетипично за eDesign са заложили на малко графики и повече игра с CSS-a. Но за да зарежда бързо няма начин. Добрата новина е,че поне е издържан в една цветова гама.

Друг недостатък е, че дизайнерите на edesign са заложили предимно на курсивни шрифтове, които особено когато са големи като размер, стоят невероятно грозно. Слава богу, не са ги приложили в по-големите текстове, че тогава щях съвсем да се откажа да чета какво има в сайта.

Потребителско преживяване

Това което чувствам когато съм в сайта на Външното е объркване. И това объркване е причинено от огромните дупки в дизайна, за които споменах по-горе. Интеграцията със социалните мрежи като facebook и twitter е сведена до минимум – два линка към сайтовете и толкоз, което за мен е пропуск.

Цялостна изработка

В общи линии новия сайт е в пъти по-добре от предишния. Много по-стилен, по-подреден, но въпреки това остава впечатлението за незавършеност и претупана работа.

Сега тръпнем в очакване да разберем, кой ще поеме сайта на народното събрание и какво ще бъде направено по въпроса, искрено се надявам да е по-добре от сега. Честито и да почерпят.