АЗ
В тази тема няма да пиша за сайтове, дизайн техники и принципи, реклама и т.н. Чисто и просто казано ще пиша само за едно нещо – за мен си. Така че ако очаквате няква тема от която ще научите нещо – забравете. И ако не ви харесват теми в които автора егоцентрично пише за себе си, то тогава се разкарайте от блога ми.
Нещо на което бях забравил да обръщам внимание. Не знам защо, от липса на време, от липса на желание или от промяната настъпила у мен. Започнах повече да обръщам внимание на другите и забравих за себе си. Което веднага рефлектира като бумеранг. Върна се и ме удари толкова силно, че ме заболя адски много. Започнеш ли да обръщаш прекалено много на другите, губиш себе си. Започнеш ли да мислиш повече за другите отколкото за себе си, губиш себе си.
Но мисля че загубих себе си доста отдавна последните години. Последните 2 и половина години… Много неща се промениха, кои към добро кои към лошо. Мисля че при мен, в личен план, нещата отидоха на зле. Личния ми живот малко по малко умира, под натиска на професионалния ми такъв. Едното просто задушава другото. Изсмуква всяка жизнена частичка от него, като някакъв паразит. Дадох си сметка, че трябва да погледна за първи път през живота си в миналото си, за да не загубя бъдещето си. Нещо което аз рядко правя. Не обичам миналото, не обичам да гледам назад, обичам да живея тук и сега, за момента и да гледам само напред. Да гледаш назад е признак на слабост, поне според мен, но ето че и аз се оказах смъртен – гледам назад. Гледам назад и си давам сметка, че положението ми не се е променило много, но съм загубил много повече.
Винаги съм се чудел как да се само опиша… какъв човек съм точно и какво ме дърпа непрекъснато напред. Всеки мисли че ме познава, а когато ги накарам да ме опишат, казват само това което е очевидно и на повърхността. Никой не гледа надълбоко, всеки гледа но не вижда.
А да се опиша аз, да си сложа оценка сам, някои биха сметнали за лудост. Така де, как може да си даваш сам оценка, да пишеш за себе си. Кой по дяволите си ти, че да казваш къв си, нали хората тряа да кажат това? Нали те са критерия по който трябва да се държиш, да живееш, да умреш. Нали точно тези хора за които вечни ни пука, определят как да живеем. Щото видиш ли, някой ще каже нещо за теб, а това е от жизнено важно значение за теб. Щото мнението на другите е по важно от твоето лично…!
НЕ! Не е по важно!
Аз обичам предизвикателствата. Обичам да ме предизвикват, но и мразя това. Мразя да ме предизвикват с цел да ме изнервят. Но обичам да ме изправят пред проблеми, които трудно ще реша. Това е магията на един проблем. А хората сте проблем! Вечно някой трябва да обръща внимание на някой, за да се вписваш в общата картинка. Иначе ставаш аутсайдер. Хората те пренебрегват, избягват те, отритват те… Не си ли в стадото, не споделяш ли общото самосъзнание ставаш единак. Хората с индивидуалност не са за тази планета. Не биват разбрани, но вечно биват заплювани.
Искам да не съм като вас! Не искам да споделям вашето мнение, не искам да гледам през вашите широко затворени очи. Не искам да съм просто поредният човек. Искам да съм с открито съзнание, да виждам всичко, да не ме страх да опитвам и да греша защото вие ще се смеете на грешките ми, искам да виждам цялата вселена и отвъд нея, по начина по който вие не го правите. Нали идеята е да блестим със своя светлина, а не само да отразяваме чуждата. Свободата е сила, но не се чуствам свободен заради хората които ме задушават.
Как да приема живот който се ограничава до това че в момента в който се раждаш и израстеш, трябва да имаш работа на която да ходиш и да се прибираш всяка вечер в семейстово си. Накратко – ставаш, учиш, работиш, прибираш се, ядеш, спиш – ставаш, учиш, работиш, прибираш се, ядеш, спиш… и така до безкрай. Сив живот, без сежест, без цветове, без живот…
Това ме убива. Вие ме убивате…но аз няма да се дам както винаги. Някак си не ми е в характера, нямам силата да се предам. Не мога да склоня глава и да приема съдбата си. Не мога да бъда един от вас, като вас. Защото няма да съм АЗ! Не мога да спра, не мога да се предам.
И ако желанието ми да не се предам, да съм уникален, е причината да остана самотен, то съм склонен да я платя.
Имам си фенклуб
Който е следял предния ми блог, сигурно е чел темите, в които изказвам недостатъците си, качествата ми и т.н. Аз съм честен човек, един от най-честните и обичам да казвам всичко квото ми е на езика на момента. Може да се хваля, може да се ежа, ама пък го правя щот мога и щот ми е забавно. Въпросът е, че има хора които се хващат на всичко това и се дразнят, ама пък щом се дразнят значи успешно си върша работата 
Не мислих, че някой ден ще се извися толкова много, че да имам фенове, които да ме поддържат така, но ето че и това е факт вече. Всъщност нещата се почнаха от доста далече, но тогава беше на фаза „хейт клуб“, с който имах доста добри връзки – събирахме се, хейтихме се, пийвахме биричка. За мое щастие обаче нещата се развиват доста добре, въпреки застоя който имаше, но ето че сега отново се раздвижеха.
Този път нещата еволюираха и вече от хейт клуб, се трансформира в „ловърски клуб“. Моите поддръжници са създали фен страница за мен – можете да я видите и да се присъедините като кликнете съвсем лекинко ей тук. Човекът създал групата, явно ме познава доста добре, познава всичките ми качества и следи постоянно профила ми и това което обновявам. Няма да се учудя ако стаята му е окичина с плакати на моята величествена особа, свещи пред тотеми на които изказва молитвите си и прочие.
В най-скоро време очквам моята скромна личност, да бъде назована официално и като бог, а после и да основем религия. Издигането на паметници, храмове и прочие културни и религиозни средства е в последствие имам търпение, не се тревожете 
Аз съм търпеливо и благородно божество.
Така, че ако желаете можете да се присъедините към моята фен страница
Na'vi трансформация
Манията ми се засилва с всеки един изминал ден….
Реших да редактирам статията и да спомена как съм я направил. Няма да се впускам в продробности…всичко е на принципа, проба грешка. Точна формула нема
me@pinterest.com
