Етапи на дизайнерския процес

Добрият дизайн е цел на всеки нов проект и на всеки себе уважаващ се дизайнер. Добрият дизайн е резултат от подходящо изследване и анализ на нуждите на хората обслужващи даден потребителски сектор, претворени в графично решение. Дизайнът се явява като продължение на организационния процес по даден проект, започнал в момента в който се е родила идеята за неговата нужда.

Работата по всеки дизайн е различна и изправя дизайнера пред различни проблеми, дилеми и решения, но в основата си, задава едни и същи въпроси, на които всеки трябва да може да отговори преди да започне да работи. Работата не започва директно на компютъра пред софтуера. Няма значение колко даден дизайнер е добър с програмите, с които работи, колко проекти е направил или колко клиенти има. Преди всичко работата по проект започва едва когато се мине етапа на анализ и изследване, от какво точно се нуждае клиента и какво трябва да му предложиш, за да задоволиш нуждите му.

Целта на всеки проект е различна. Дизайнерът трябва да може да открие тази цел и да я използва за да направи дизайна, такъв какъвто трябва. Ако не успее да намери целта на заданието си и посланието което носи тази цел, то дизайнерския процес ще бъде изключително труден и неприятен. Резултатите при такива проекти са порядъчни до незадоволителни и говори за слабост у дизайнера.

Дизайнерът преди всичко е човек на анализите. Той трябва да може да вижда това което е невидимо за другите, да може да разбира това което е неразбираемо за другите, за да може да вникне в това което прави и да си свърши добре работата. Много често клиентите не знаят какво искат и това води до усложнения в работата. За да се избегне такъв момент и всичко да върви гладко дизайнера трябва да си отговори на няколко въпроса:

1. За кого е този дизайн? За кой е предназначен?

2. Какво е основното послание, което трябва да предава дизайна който правя?

3. Какво трябва да е моето послание към потребителя и дали това е най-правилния избор?

4. Какви са посланията на колегите които са работили по подобни проекти ? Какви изразни средства са използвали те?

5. Как посланието което искам да предам би работило в бъдещ план?

Чак когато дизайнера си отговори на тези въпроси, може спокойно и безпроблемно да мине нататък и да поеме втория етап по разработване на дизайна, а именно Планирането.

Планирането не става на компютъра…Дизайнерските решения не идват като гръм от ясно небе, но винаги са плод решения, взети чрез търсене и вдъхновение, анализ и преработка. Като цяло точна формула за работа по проект липсва, всичко е на принципа на пробата и грешката. Този принцип е най-добрия начин и за самоусъвършенстване и много често е по-добър учител от всички колежи и университети. Крайните решения взети от дизайнера, следвайки опита и инстинктите си, са резултат от точно такова експериментиране примесено с опита стоящ зад дизайнера.

Колкото и невероятно да ви се струва, всичко започва не на компютъра  а на лист хартия с молив в ръка и гума, готова да изтрие всичко което не се хареса от дизайнера. Това е процеса на планиране – грубовато нахвърляне на идеи, случайни хрумки и „сламки“ от които по късно дизайнера прави един работещ проект. Тези „офлайн инструменти“ са идеално средство за създаване на предварителните скици на даден дизайнерски проект.  Правенето на скици, много на брой, бързи, детайлни, задраскани – това е начина на избистряне и търсене на идеята. Позволете си да триете, задрасквате, разрушавате формите които сте нарисували, внасяйки контролиран хаос във всичко това и нарушаване на готовите елементи, достигаме и създаваме това, което трябва. Колкото и груби да изглеждат, колкото и хаотични да са, криви недогледани и прочие, те представляват основаната схема по която ще се движи дизайна. Имаме ли тези груби скици, това значи че идеята е изяснена и можем да пристъпим към подбирането на изразните средства, с които би могъл да се реализира дизайна.

Изследването на други подобни проекти носи допълнителна информация и яснота за проекта, който е подхванал дизайнера. Разглеждането на каталози и разглеждането на решенията на чужди автори е полезен но и сравнително опасен начин за изясняване на идеята. Дизайнерът трябва добре да разграничи изследването и коментирането на чуждия труд, от възможността да изкопира в даден момент труда на негов колега.

Когато идеята е изяснена, идва следващата стъпка в която трябва добре да подберем изразните средства, с които бихме предали най-добре посланието на идеята ни. Това е може би най-критичният момент когато се работи по проект. Изключително важно е дизайнера да има богата обща култура и отворен мироглед, които ще му помогнат да се отърси от всякакви закони в дизайна, които биха го ограничили по някакъв начин да реализира идеята си. Тоест – за да е добър дизайнера, за да взима правилните решения той трябва да не се бои да експериментира даже и когато избира изразните средства с които иск да предаде идеята на проекта си. Изразните средства могат да бъдат най-различни – изображения, форми, графики, шрифтове, видео (ако дизайнерския проект е за уеб), анимации…всичко което по някакъв начин може да бъде възпроизведено. От там нататък всичко друго зависи от начина на комбиниране на тези елементи, принципите на построяване на композиция, избора на цветови тоналности и прочие.

Чак когато и този етап е приключен, може да се пристъпи към реализация на проекта на компютър със софтуерни инструменти. Всеки дизайнер трябва да може да работи със софтуерните продукти, които са се наложили като еталон в света на дизайна. Дизайнерските програми, които се ползват по цял свят от всеки един дизайнер са: Adobe Photoshop, Adobe Illustrator, Adobe InDesing, CorelDraw, Quark Xpess, като последните 3 са предимно за предпечатна подготовка.

В зависимост от това което е поставено като задача на дизайнера има и някои чисто технически принципи и правила, които дизайнера трябва да спазва. В общи линии те се отнасят до формати годни за печат, размери и оразмеряване, резолюции. Друг важен фактор е избора на подходящ цветови режим и разграничаването им, кой къде се използва. Така например за уеб се използва RGB, но за печатния дизайн се ползва CMYK (и Pantone за по специфични проекти). Като пример може да се даде, разработката и дизайна на логото – то трябва да се изготви в три варианта: черно-бял, контурен и цветен. И в трите варианта, то не трябва да губи от своята форма, да изглежда еднакво и да се чете. За да се провери четимостта на едно лого, то трябва да се намали до около маскимум един-два сантиметра. Ако и тогава не се губи и се чете, значи логото ще бъде подходящо.

През цялото време докато дизайнера работи, не трябва да се страхува да зареже това което е направил, да го изтрие и унищожи. Защото именно чрез унищожаването на една форма се крие друга форма.