Edno23 срещата и моя милост
Съботния ми ден мина доста интересно.. о да, чак сега се сещам да пиша за това, но поради завишена доза мързел напоследък (доста повече от нормалното, а разбирайте това вече е плашещо), не ми се пишеше статията още в Неделя, та оставих това за Понеделник. Евалата на разчета ми 
Денят ми започна простичко – събуждах се 10-тина мин, ходих до тоалетна, обръснах се и заприличах на човек… По обяд вече бях си паркирал задните части при фризьорката ми, която пък започна да ме обсипва с разказите и проблемите си. Така и не разбрах, защо всеки път ме зарежда с предимно негативна информация, като аз и без това си имам достатъчно. Може съвсем спокойно да ме запознае с момичето което обучава при нея, па току виж ми се отворил парашута.
След още няколко часа прекарани в мързелуване пред ТВ-то и смяна на каналите, докато разбера че друго освен Stargate сериала едва ли ще гледам, дойде време на си хвана дънцето на гащите и да отпътувам за майна таун – а.к.а Пловдив.
Там за сефте щях да присъствам на edno23 среща. Иии тук вече се питате – ОК, кво е тва edno23… Мии простчико казано микроблог сайт в който закоравяли компютърджии (програмисти, дизайнери, фотографи и хейтъри) влизат да споделят ежедневието си, с надеждата че някой ще им обърне внимание. Накратко – спам
До сега такива срещи е имало 2 или 3, но поради неизвестни за мен причини, всичките срещи се провеждаха в София, нищо че собствениците на сайта са Пловдивчани. Както и да е – не ми се ходи до Шопия за едната спамерска среща, да не говорим че едва ли някой ще ме търпи да пътува с мен 3 часа във влака за София
Е тази година, след доволно количество мрънкане от моя страна 
стана чудо – господ слезна на земята! Не бе, навиха се хора и за Пловдивска среща. Но това си е постижение, да ги докараш насам.
По важното е, че АЗ присъствах! Да, благоволих да отида и да се запозная с всеки един face to face. Няма онлайн здрависвания, няма лица криещи се зад аватари…
Напълно в мой стил – подраних. Или закъснявам или подранявам. В повечето случаи е второто. Никой не ще да ми купи кола (може би щото нямам книжка, но пък съм страшен на NFS), та се дундуркам с влакчето.
И чаках…. доста. След като досадих на Нед, за да питам де се губят няколко мин след това Вергил Пенков цъфна пред Пощата (където трябваше да се съберем). Поне мислех, че е той – виждал съм го на снимки у фацебука, ама там ми изглеждаше по едър, та се зачудих той ли не е ли..
Както и да е. След около почти 20-25 мин закъснение се събрахме и отпрашихме към заведението „Дървеното“. Хубава кръчмичка, но само потвърждава теорията ми че метъл музиката не става за маса. Фен съм на метъла и се накефих на макс когато пуснаха Chop Sue на SOAD, но не е за такива моменти.
И не знайно (поне за мен) защо всички които ме видяха останаха дълбоко учудени, че аз присъствам. Сякаш господ е слезнал да си пие бирата с простосмъртните си чада. Да си кажа честно – кефих се
Няма да обяснявам подробно какво е ставало, няма смисъл. Прикачвам наличните снимки към статията от срещата, наслаждавайте се 
facebook comments:
Comments (5)
Trackbacks for this post
-
ное.29.2010@20:30
[...] го е казал в блога си. Може да погледнете тези на Савков и Владо. Моля назованите в края на миналото изречение [...]
Leave a comment
me@pinterest.com
Радвам се, че отрази събитието в типично твой стил
винаги на твое разположение
Всичко точно, ама що ми открадна скина на блога?
щот ме кефи структурата. ще нанеса някои промени днес