Чалгата и българите

През изминалата седмица избухнаха толкова бомби с унищожително действие, колкото и американските военни  не могат да пуснат. А както знаем за тях (както го доказват във филмите си), те решават всеки проблем с натискането на голямото червено копче, на което по случайност пише БУМ! Какъв ще е резултата после обаче, само ядрените частици знаят

Това което обаче нас залая като цунами от 2012-та година, през изминалата седмица беше простотията която българските ни сънародници успяха да свършат за има няма минимално време. Някой беше казал, че за изкуството се иска майсторлък, ама нашите се оказаха Микеланджело на простотията – демек, правят изкуство.

От всички извращения обаче, най силно като, че ли беше изпълнението на Рамщайн в чалготеката…е може да се конкурира със свалянето на читанка.инфо и осъждането им като новата мафиотска фамилия на Ал Капоне, но тук база за спор много.  Тъй като обаче според моето скромно божествено мнение, на читанката и се вдига излишен (досаден) шум, не смятам тоя пост да го посвещавам на него, а на нещо което от години като трън в задника, човърка българския недоразвит и слабо покълнал мозък, а именно ЧАЛГАТА – онуй райско място където вместо безпишкови полово-неорентирани херувимчета, се раждат страстни каки с напръщели ЦИЦИ !

Само преди няколко дни Софията беше разтърсена от немските метъли от Рамщайн, котио направиха невероятно шоу и сгряха мрачните сърца на феновете си, а пък  местните богохуйници анатемoсваха с всички клевети от божието слово, които знаеха в ритъма на Pussy и DuHast.

Проблемът обаче, който разбуни духовете беше начина по който идолите на редица колеги от родния метъл клуб, разпускаха вечерта след като дофтасаха в Българско, а именно – мазните кючеци които удариха в меката на чалгията в София – „Ориент 33″.

И от там се почна едно провокиране и неистово досаждане, сякаш Рамщайн са се събрали и са  изсрали най-мазното и миризливо гомно в историята на човечеството. Българския метъл пък се направи на интересен пред камерите и заклейми техните дела в чалготеката, като нещо богухуйно и противоестествено –  не те не може да са направили това, те не ас такива, явно алкохола ги е подтикнал и прочие напъни, които обаче срещат силна съпротива, като тапа на задник, когато им се покажат снимки от въпросния клуб, как любимите им кумири в тона на чалга културата и леещото се усики, въртят гюбеци и обарват цицонести каки.

Тук стигаме до същината (най-накрая) на темата която разискваме, а именно що аджибъ в чалга клуб? Аналогичен въпрос пък задават метълите – що не в някой опушен и пропит на пот и бира метълски клуб, където спокойно да принесат жертва на своите богове.

Оказва се, че чалгата спокойно и напълно успешно може да рекламира България пред света. Така или иначе PR-ите се дънят във всяко едно отношение, когато стане дума да мъдрят нещо умно с което да ни изкарат от комунистическата помийна яма в която толкова време гниехме, и да ни представят на света като свежа страна където можеш да отпочинеш и… да ти вземат парите! Само дето всичките им опити до сега се очертават доста неуспешни, въпреки че нон стоп се напъват, сякаш имат запек – баба ме лекува със сладко от сини сливи, когато имам запек, така че мога да кажа че действа, стига да не прекалите, че тогава ще има да търсите компот от вишни за да спрете да тропате в кенефа. Прехвалените ни ПР-и, които често си мислят че организирането на събития на които дърдорят неистови романи ще ги изведе на високо професионално ниво, но всъщност не успяват даже да ни рекламират успешно. Така че драги ми ПР-и, ползвайте чалагата – то е силен способ за реклама, въоръжен с чифт цици на своя страна!

И като се замислиш има резон в цялата работа, защото няма какво да се лъжем ама чалгата най-добре описва (даже и визуално) българския народ – във всяко едно отношение: като се почне от типичния българин и неговата балканска философия, та чак до аналога който можем преспокойно да направим между чалгата и политическия ни елит. Разликата между последните е че за разлика от чалга изпълнителките, политиците ни са грозни и дебели….и нямат цици.

Стане ли време българина да празнува – а това е често срещано явление, понеже ний сме страната с най-много национални празници, българина вади домашната ракия, бурканите с туршия и зелени домати, надува уредбата под звученето на Теодора или друга отявлена кръчмарска поп-фолк звезда и удря едно наздраве. А преполовят ли се касите с алкохол, вече не ти прави впечатление какво слушаш, а колко по силно се тръска шкембето ти в опита ти да имитираш нещо поне малко близко до танц.

Колкото и да се оправдавате, че не слушате чалга, не ви вярвам! В сърцето и кръвта на българския ген, тече страстта от празнуването под ритмите на някой чалга хит. Оставяме настрана и факта че сме луди по жените си и видим ли ‘убава кака с дълги крака като небостъргачи и цици като любеници, ни текват лигите. А поп-фолк дивите са баш-баш точно така изглеждащи, явно от Митю Пайнера знай де да ни барне. И напълно нормално, чалга музиката е станала като религията – успешно средство за промиване на мозъците.

Така че, следващия път преди да решите да наредите поредната чалга музикално надарена мадама, замислете се доколко трябва да го правите след като предната вечер сте се размазали именно в такава дискотека. Тва важи както за всички така и за вас баш-метъли