Дали ще работите като дизайнер или програмист фриленсър няма голямо значение…важното е, че ако решите да водите този бизнес, ще трябва да разчитате изцяло на себе си. Да бъдеш фриленсър не е лесна задача, защото често ще ти се налага да изпълняваш доста функции и да се нагърбваш с доста задачи. Като фриленсър основното, което ще трябва да можеш да правиш е сам да си осигуряваш клиенти – варианта, шефа да ти намери клиент отпада, в случая сам си си шеф. Ако искаш да си фриленсър то тогава се готви за живот, в който ще бъдеш шеф, проджект мениджър, дизайнер/програмист (зависи кое си решил да работиш), счетоводител и прочие длъжности, които биха излезнали в етапа на професионалното си развитие. Въпреки всичкото да си фриленсър има и позитивна страна – най-вече, ако не ви допада идеята за досания шеф, който всеки ден да ви къса нервите, то фриленсърството е точно за вас.

Но какво печели клиента ако наеме фриленсър и с какво един фриленсър – било то дизайнер, програмист, аниматор или друго, би бил по полезен от цяла фирма, където има цял екип който отговаря за тези неща.

Срокове и време за изработка

Преди всичко фриленсъра разполага с цялото време на света. От него зависи кога ще работи и за колко време ще изработи даден проект. Сам определя сроковете и  обикновенно се вмества в него. Поне аз лично винаги се вмествам. Хубавото на работата като фриленсър е че сам решаваш кога да работиш и кога не. Ако обаче решиш да си починеш повечко време рискуваш работата която остава за идните дни, да ти излезне през носа. Въпреки това във фирмата, която сте избрали се бачка само денем, докато ако реши фриленсъра може да работи и през ноща. Много фриленсъри предпочитат да работят през ноща, защото им е по-спокойно, но според мен това не е особено рентабилно.

Фриленсъра спестява и много време на клиентите си. Ако в дадена фирма срока за изработка на един сайт отнема 3 месеца, при фриленсъра може да отнеме 1 месец.  Често фриленсърите работят в екип със свои колеги, други фриленсъри, но даже и да не го правят винаги могат да намерят допълнителен подизпълнител, който да спомогне за по-бързата работа, вместо това да го прави клиента.

Професионализъм и умения

Фриленсъра е нещо като многофункционално  устройство – има богат набор от умения и винаги е готов, да научи допълнителни неща, да усъвършенства знанията си, за да бъде максимално полезен на клиентите си. Като умения, фриленсъра може да се мери спокойно с всяка една фирма – повечето хора които работят за фирмите от браншна, в началото така или иначе са тръгнали като фриленсъри и уменията които имат са ги придобили по същия начин, така че не очаквайте да има голяма разлика между фриленсъра и екипа на дадена фирма.

Фриленсъра залага изцяло на името което гради. За него то е по-важно от всичко останало – няма значение кой проект, колкое  голям, колко пари струва и т.н., преди всичко той работи за името си и професионализъма, който показва е ключовия фактор който гради кариерата му. Така че, от фриленсъра очаквайте професионално свършена работа по всяко време.

Евтини цени за изработка

Фриленсъра е скромен човек. Когато отправяте запитване за  изработка на даден сайт, той никога няма да се хвърли на големи цени, от които да ви настръхне косата. За него е по-важно да ви привлече като клиент, защото от това което ще ви покаже като работа, евентуално вие ще му действате като средство за самореклама и ще му докарате още клиенти. Тоест – високо качество на евтина цена.

За разлика от големите фирми и на същото качество, той ще ви вземе доста по малко пари. Конкретно за България бих казал, че знам какви са цените, от които се тръгва за изработка на даден сайт при големите фирми и мога да ви кажа, че под 3000лв въобще не се занимават. Така че, ако искате качествена изработка на евтини цени, фриленсъра е за вас.

Качествена изработка на крайния продукт

Качеството е ключа към успеха! Това е едно от най-важните неща, което трябва да гледате когато търсите и избирате фриленсър, който да ви свърши работата. Прегледайте неговото портфолио, разгледайте добре стила му (ако притежава такъв) и оставете работата му да говори за него. Ако е нужно, допитайте се до клиентите му дали бих го препоръчали и какви са отзивите за него – върши ли си добре и в срок работата, спазва ли изискванията, готов ли е да даде съвети как би могъл да се подобри сайта и прочие.

Въпреки всичко фриленсъра залага на своето име, както казах по-горе и винаги се старае да предостави един максимално качествен продукт. За него това е по-важно от всичко, защото с проектите си, той гради име, а да градиш име като фриленсър не е лесно. При големите фирми нещата не стоят така – даже и да не сте доволни и да се облъчете от тях, те обикновено са от толкова време в този бизнес, че клиентите които държат са дотолкова зависими от тях, че и да не сте доволни от фирмата-изпълнител, тях това не ги интересува.

Лично отношение

Когато избирате фриленсър избягвайте да търсите такива, които ще ви омайват с корпоративно държане. Търсете хора, които ще приемат задачата която ще им възложите присърце, защото по този начин си гарантирате перфектно свършена работа. Във всички случаи обаче фриленсъра проявява лично отношение към вас – малко или много. Той се среща с вас, говори с вас, поддържа постоянен контакт с вас като клиент. Може да го търсите по всяко време, без да се тревожите дали ще липсва или друго.

Във фирмите се работи на друг принцип – там има вероятност или да се сблъскате с досадния проджект мениджър, който ще ви изнесе дълга техническа лекция, от която трудно ще успеете да разберете нещо, или ще се срещнете с огромен екип и накрая няма да знаете с кого да се свържете при евентуални проблеми. Комуникацията с фирмите е по-сложна и изискваща време.

В крайна сметка всичко опира до личния избор. Но имайте едно на ум че един уеб дизайнер фриленсър, би ви свършил също толкова полезна работа, както всяка друга фирма, занимаваща се с това. Има разбира се и фриленсъри, които нямат нужните умения, но това може лесно да го разберете като просто разгледате неговото портфолио и се убедите, че той е човека за вас

Един от най-добрите инструменти за онлайн общуване и обменяне на информация, място където може да научиш нещо ново или да завържеш приятели върви бавно но сигурно към своя крах. Форумите – едно време уважавани места, където можеш да научиш нещо ново или да потърсиш решение на свой проблем, се трансформират в нещо отвратително и грозно.

Думата „форум“ идва от древногръцки, в последствие взета от римляните (както всичко останало гръцко) и значи – „място за общуване и разискване на определени теми“. На тези места са се събирали множетво хора, които са дискутирали важни за ежедневието им теми, както и са обменяли нова информация. В общи линии и електронния им вариант почива на същите принципи, но в последно време поради някаква причина, нещата не стоят точно така.

Тази тема засяга изцяло българските форуми, чуждестранните не ги закачам, защото не съм писал в много такива и нямам наблюдения. Също така, темата няма общо със събитията през изминалите 2-3 дни и не цели да провокира някого – ако сте от тези единици, моля не коментирайте.

Форумите загниват! Това е факт! Поради една или друга причина, заради надмощието което взеха социалните мрежи или друга причина, форумите бавно но сигурно вървят към загиване и скоро ще опустеят. В момента форумите в БГ са като една изгнила ябълка прояждана от множество червеи. Много български форуми, се водят или поне така претендират за престижни и участието ви там, носи някакъв по голям статут както и респект, но както се казва в един небезизвестен филм : „С голямата сила идват и големите отговорности“. Истината е че в БГ няма специализирани форуми – има такива, които са насочени към конкретна тематика, но не и специализирани.

1. Отношението на потребителите.

Това може би е най-големия фактор, който ще доведе до краха на форумите. Много от старите потребители на известни форуми у нас, се разделят на две основни групи – такива, които си тръгват като видят накъде тръгва положението и такива, които започват да наливат още масло в огъня спрямо новодошлите. В повечето български форуми, липсва културната жилка, която да крепи един форум и да ги обединява в едно общо цяло.  Ясно е че всеки човек е с индивидуален характер и това нямам как да е по друг начин, но щом опитваш да се кутираш в някаква среда, то не зависи само от теб, а от всички. Тоест – номера само ти да си културен, а всички останали да са диви селяни не върви, също както обратното.  Много често а и напоследък във всички БГ форуми обаче тези 2 принципа се преплитат – единиците, които ще те приветстват са малко, а тези които ще те оплюят даже без причина са много.

2. Отношението на поддържащия екип.

Може би признак, който е по-важен от този на потребителското отношение даже. Ако в едно семейство родителите са тези от които зависи възпитанието на децата, то модераторите и най-вече администраторите пък са тези, от които зависи как ще се държат потребителите им. Ако се позволяват прекалено много своеволия и правилата се прилагат различно спрямо различните потребители, то няма как да се поддържа добрия тон в един форум. Проблема с повечето модератори идва от там, че този уж престижен ранг, се дава на неподходящи хора. Не на такива които са го заслужили по подходящ начин, а се дава на който падне. Да не говорим, че повечето потребители получат ли модераторски ранг, злоупотребяват с него и това води до негативи в лицето на обикновения потребител и го ядосва, карайки го да предприема глупави действия или просто да напускат форума, което от своя страна води до лошо име на форума и малка посещаемост.

3. Правилно приложение на правилата.

Двойният стандарт не е нещо ново, от което да страдаме и както в живота така и във форумите е тумор, който трови с пълната си сила всички останали. В доста от форумите ни, има правила които по принцип трябва да се спазват и те важат както за потребителите, така и за поддържащия екип. За тях най-вече – защото те са хората, които трябва да дават пример на останалите, за да могат да си вършат работата качествено. За нещастие правилата в 85%  от случаите се прилагат на принципа на личностна преценка – демек: кефиш ме, не ме кефиш. И това разваля атмосферата във форума. Правилата са за всички !

4. Разрешаване на проблемите.

Основната идея на форумите, е че в тях, ако имаш някакъв проблем, стига да има кой да се отзове, може да получиш помощ. Заради вродения характер на българина да разбира от всичко или заради друга причина обаче, в повечето форуми започна да се прилага принципа „като не знаеш, защо въобще питаш такива неща“.  Вече стана така, че ако попиташ в български форум за нещо което не знаеш и поискаш помощ, първо ще ти обяснят със заядлив и провокативен тон, какъв некадърник си, след което ще те оплюят за това че си опитал да се защитиш. И в крайна сметка няма да получиш решение на проблема си.

5. Паразитните потребители.

Разликата между помощ и мечешка услуга е много фина и трябва внимателно да се подхожда. Повечето от новите потребители смятат, че като искат помощ задължително трябва да я получат под формата да им се свърши някаква работа. За нещастие това много често явление дразни по-старите потребители и нагнетява излишно напрежение. Решението не е обаче да се караш с такива паразити, а с общи усилия да им се покаже, че тук помощ се получава, но не и да се върши работата им наготово. Другите паразити във форумите, са т.н. „разбирачи“ които са вещи във всяка една област. Това пък е другата крайност, също толкова лоша колкото тези, които искат да им се върши работата наготово.

6. Критика и самооценка.

В много от „специализираните форуми“ има секции, в които можеш да публикуваш свои творби, за да покажеш какво можеш. Такива секции обикновено са доста оценявани и  от там другите потребители могат да придобият представа за уменията и качествата на този чиито творби гледат. Паралелно с това обаче в тези секции се дава критика и оценка, и както авторите трябва да могат да търпят тази критика, така и тези които я дават трябва да могат да я поднасят добре. За нещастие много често тези секции са зони на личностни нападки и мерене на пишки, отколкото място за самооценка и само изграждане. Повечето потребители не знаят как да поднасят критиката си към другите, без да ги наранят. Ясно е че човек се учи от критиката, но много често хората които критикуват публикуват мнението си по такъв начин по който се заяждат с другите. Това обижда авторите, не ги учи на нещо и те се озлобяват към форума, а от там и напрежението се вдига. Ако искате да дадете оценка на някой или да критикувате някой, направете го, но ясно изразете къде бърка според вас и как евентуално грешките му могат да се корегират.

Ако поне едно 80% от потребителите на т.н. „специализирани форуми“ у нас, спазват тези принципи то наистина те могат да бъдат наречени специализирани. За нещастие а българина е вродено да се мисли за всезнаещ и все можещ  и това му „качество“ води до излишни караници във форумите, а от там и изграждането на лошото им име.

За тези, които активно се занимават с 3D моделиране и дизайн, новината за предстоящото появяване на ZBrush 4 е дългоочаквана новина. За тези, които обаче нямат представа какво представлява тази програма, най точното и елементарно обяснение, което мога да дам, е че с Zbrush се работи сякаш работиш с дигитална глина, която обработваш.

От появата си до сега Zbrush държи позициите на един от най-добрите инструменти за моделиране заради факта, че процеса на моделиране в Zbrush е много по-различен от стандартния процес при 3D Studio Max, Maya и другите подобни програми. Както казах по-горе, със Zbrush се работи, сякаш имате на разположение дигитална глина, която можете да оформяте, орелефявате както си искате.  Zbrush e изключително добра и мощна програма за дигитално скулптиране, предоставяща редица инструменти и техники за детайлно и висококачествено моделиране на обекти и модели. За да разберете по лесно програмата, представете си следния пример – имате парче глина, в случая дигитален обект (сфера, куб…), който започвате с инструменти да обработвате по такъв начин, че да му предадете някаква форма, големина, релеф и текстура. Zbrush разполага именно с такива инструменти чрез които можете много лесно да оформите необходимия релеф и текстура, който искате.

На тазгодишната конференция SiGraph 2010, Pixologic ще представи най-новата версия на своя продукт – ZBrush 4.0. Тя има редица подобрения, нови инструменти и възможности, за които се надявам скоро да получим информация. Едно от нововъведенията, включено в новата версия което е известно обаче е GoZBrush.

GoZbrush представлява модул от програмата, който предоставя възможността за лесно преминаване от Zbrush в програмите Autodesk Maya, Cinema 4D и Modo.

Така че остава да потърпим до Октомври месец, когато на SiGraph 2010 ще бъде обявен най-новия Zbrush, а по думите на екипа от Pixologic това ще е изключително революционен етап за програмата.

Enjoy

Добрият дизайн е цел на всеки нов проект и на всеки себе уважаващ се дизайнер. Добрият дизайн е резултат от подходящо изследване и анализ на нуждите на хората обслужващи даден потребителски сектор, претворени в графично решение. Дизайнът се явява като продължение на организационния процес по даден проект, започнал в момента в който се е родила идеята за неговата нужда.

Работата по всеки дизайн е различна и изправя дизайнера пред различни проблеми, дилеми и решения, но в основата си, задава едни и същи въпроси, на които всеки трябва да може да отговори преди да започне да работи. Работата не започва директно на компютъра пред софтуера. Няма значение колко даден дизайнер е добър с програмите, с които работи, колко проекти е направил или колко клиенти има. Преди всичко работата по проект започва едва когато се мине етапа на анализ и изследване, от какво точно се нуждае клиента и какво трябва да му предложиш, за да задоволиш нуждите му.

Целта на всеки проект е различна. Дизайнерът трябва да може да открие тази цел и да я използва за да направи дизайна, такъв какъвто трябва. Ако не успее да намери целта на заданието си и посланието което носи тази цел, то дизайнерския процес ще бъде изключително труден и неприятен. Резултатите при такива проекти са порядъчни до незадоволителни и говори за слабост у дизайнера.

Дизайнерът преди всичко е човек на анализите. Той трябва да може да вижда това което е невидимо за другите, да може да разбира това което е неразбираемо за другите, за да може да вникне в това което прави и да си свърши добре работата. Много често клиентите не знаят какво искат и това води до усложнения в работата. За да се избегне такъв момент и всичко да върви гладко дизайнера трябва да си отговори на няколко въпроса:

1. За кого е този дизайн? За кой е предназначен?

2. Какво е основното послание, което трябва да предава дизайна който правя?

3. Какво трябва да е моето послание към потребителя и дали това е най-правилния избор?

4. Какви са посланията на колегите които са работили по подобни проекти ? Какви изразни средства са използвали те?

5. Как посланието което искам да предам би работило в бъдещ план?

Чак когато дизайнера си отговори на тези въпроси, може спокойно и безпроблемно да мине нататък и да поеме втория етап по разработване на дизайна, а именно Планирането.

Планирането не става на компютъра…Дизайнерските решения не идват като гръм от ясно небе, но винаги са плод решения, взети чрез търсене и вдъхновение, анализ и преработка. Като цяло точна формула за работа по проект липсва, всичко е на принципа на пробата и грешката. Този принцип е най-добрия начин и за самоусъвършенстване и много често е по-добър учител от всички колежи и университети. Крайните решения взети от дизайнера, следвайки опита и инстинктите си, са резултат от точно такова експериментиране примесено с опита стоящ зад дизайнера.

Колкото и невероятно да ви се струва, всичко започва не на компютъра  а на лист хартия с молив в ръка и гума, готова да изтрие всичко което не се хареса от дизайнера. Това е процеса на планиране – грубовато нахвърляне на идеи, случайни хрумки и „сламки“ от които по късно дизайнера прави един работещ проект. Тези „офлайн инструменти“ са идеално средство за създаване на предварителните скици на даден дизайнерски проект.  Правенето на скици, много на брой, бързи, детайлни, задраскани – това е начина на избистряне и търсене на идеята. Позволете си да триете, задрасквате, разрушавате формите които сте нарисували, внасяйки контролиран хаос във всичко това и нарушаване на готовите елементи, достигаме и създаваме това, което трябва. Колкото и груби да изглеждат, колкото и хаотични да са, криви недогледани и прочие, те представляват основаната схема по която ще се движи дизайна. Имаме ли тези груби скици, това значи че идеята е изяснена и можем да пристъпим към подбирането на изразните средства, с които би могъл да се реализира дизайна.

Изследването на други подобни проекти носи допълнителна информация и яснота за проекта, който е подхванал дизайнера. Разглеждането на каталози и разглеждането на решенията на чужди автори е полезен но и сравнително опасен начин за изясняване на идеята. Дизайнерът трябва добре да разграничи изследването и коментирането на чуждия труд, от възможността да изкопира в даден момент труда на негов колега.

Когато идеята е изяснена, идва следващата стъпка в която трябва добре да подберем изразните средства, с които бихме предали най-добре посланието на идеята ни. Това е може би най-критичният момент когато се работи по проект. Изключително важно е дизайнера да има богата обща култура и отворен мироглед, които ще му помогнат да се отърси от всякакви закони в дизайна, които биха го ограничили по някакъв начин да реализира идеята си. Тоест – за да е добър дизайнера, за да взима правилните решения той трябва да не се бои да експериментира даже и когато избира изразните средства с които иск да предаде идеята на проекта си. Изразните средства могат да бъдат най-различни – изображения, форми, графики, шрифтове, видео (ако дизайнерския проект е за уеб), анимации…всичко което по някакъв начин може да бъде възпроизведено. От там нататък всичко друго зависи от начина на комбиниране на тези елементи, принципите на построяване на композиция, избора на цветови тоналности и прочие.

Чак когато и този етап е приключен, може да се пристъпи към реализация на проекта на компютър със софтуерни инструменти. Всеки дизайнер трябва да може да работи със софтуерните продукти, които са се наложили като еталон в света на дизайна. Дизайнерските програми, които се ползват по цял свят от всеки един дизайнер са: Adobe Photoshop, Adobe Illustrator, Adobe InDesing, CorelDraw, Quark Xpess, като последните 3 са предимно за предпечатна подготовка.

В зависимост от това което е поставено като задача на дизайнера има и някои чисто технически принципи и правила, които дизайнера трябва да спазва. В общи линии те се отнасят до формати годни за печат, размери и оразмеряване, резолюции. Друг важен фактор е избора на подходящ цветови режим и разграничаването им, кой къде се използва. Така например за уеб се използва RGB, но за печатния дизайн се ползва CMYK (и Pantone за по специфични проекти). Като пример може да се даде, разработката и дизайна на логото – то трябва да се изготви в три варианта: черно-бял, контурен и цветен. И в трите варианта, то не трябва да губи от своята форма, да изглежда еднакво и да се чете. За да се провери четимостта на едно лого, то трябва да се намали до около маскимум един-два сантиметра. Ако и тогава не се губи и се чете, значи логото ще бъде подходящо.

През цялото време докато дизайнера работи, не трябва да се страхува да зареже това което е направил, да го изтрие и унищожи. Защото именно чрез унищожаването на една форма се крие друга форма.

Красотата и магията на дизайна се крие в това, че колкото и да се търсят, правила няма. Всичко е относително и  сведено до принципи, които се спазват до някаква степен, но никога не могат да предизвикат едни и същи емоции у всички хора. Това се постига единствено с практика и самоусъвършенстване на уменията, като начин за предугаждане на мислите и чувствата които би изпитал потребителя.

Преди всичко дизайнът трябва да носи послание – няма значение дали е графичен, уеб, интериорен, моден или 3D дизайн…Основното, което носи дизайна е послание в комерсиален вид. На кратко казано – дизайна е на границата между изкуството и социалната комуникация. Дизайнът е комерсиално изкуство, предавано чрез форми, цветове и съдържание. В дизайна е заложена тенденция за опростяване на формата, графичен лаконизъм и яснота.

За да предаде ясна техническа, научна или културно-социална информация, дизайна използва система от похвати и средства. При корпоративната идентификация например се използват визуални средства като търговска марка, знак, лого, стил на фирмения шрифт, цвят и прочие. Всички тези елементи могат да се използват за направата на други рекламни материали като бизнес докменти, списания,  каталози, дипляни, флаери, билбордове и други.

За да се изгради обаче един знак за фирма, се използват едни и същи основни графични елементи: шрифтове, форми, графики, символи, цветове… Основните графични елементи използвани в дизайнерските проекти са: точка, линия, двуизмерни геометрични форми (триъгълник, квадрат, правоъгълник, кръг), цвят (тоналност). Всеки един от тези елементи носи различно послание и символика. В зависимост от начина по който се комбинират могат да се създават безброй различни форми и композиции. Тези елементи са „азбуката“ на дизайна. Така например общо прието, е че за да се изгради добър запазен знак, трябва успешно да се комбинират буква и знак – т.н. лигатура.

Точката в дизайна е символ на обект или идея – тя има определена форма и големина, също така заема определено пространство в мисленото пространство в което е заложена. Вида и формата на точката също играят значение – например квадратната точка е символ на стабилност и неподвижност, придава тежък характер на проекта.  Линията е носи внушение на разграничаване на ограниченото или неограниченото пространство. Служи за разделяне на едно от друго пространство.   Плоскостите служат за организация на съдържанието в триизмерното пространство, затова често се използват като изразно средство за придаване на дълбочина и обем. Триъгълникът е символ на йерархичното подреждане. Квадратът означава неподвижност, но и стабилност, а също така може да вдъхва чувство на безизходица и затворено пространство. Правоъгълникът е символ на хармоничност породена от пропорционалността и отношенията на едното към другото.Кръгът е символ на божественото начало, кръговрата на живота – идеалната форма в живота. използва се за фиксиране вниманието на потребителя и ограничаване на информацията в определена област.  Въпреки че всяка една от тези форми поражда различни усещания, начинът им на комбиниране в пространството е от съществено значение.

За да се допълнят тези форми и да им се предаде допълнително чувство, нужно  да се ползва елемент, който може да ги свърже като лепило. Такъв свързващ елемент се явява цвета и фона. Чрез цвета може да се изгражда форма, но също така може да допълва и придава завършеност на готови форми. Чрез него се акцентира и изгражда, а фона служи за внасяне на план и композиционно цяло. Чрез цвета може да се изгражда йерархия в подреждането на елементите и да се отделят отделните планове между елементите в дизайнерския проект. Освен това различните цветове предават различни чувства у зрителя.

Червения цвят е символ на тежест и сила. Олицетворение на огъня и кръвта, често се ползва като средство за сигнализация и акцентиране на малки детайли в общата композиция. Идеално се комбинира с други цветове като жълтото и оранжевото. Жълтият цвят се асоциира със слънцето, затова вдъхва свежест и мека топлина. Жълтото създава усещане за преден план и дава повече пространство. В комбинация с оранжево, лесно може да се ползва като сигнално средство. Белият цвят е символ на чистота. Той лесно се хармонизира с други цветове и често се ползва като „лепило“ в композициите и преходите от едни цветови гами към други. Използването ан бял и сив цвят създава усещането за преден план. Синия цвят е символ на водата, а от там на простора, хлада и дълбочината. Синият цвят е благороден цвят и вдъхва увереност. Заради усещането за небе, създава добър заден план.  Зеленият цвят е символ на душевен мир и спокойствие – предразполага към умствена работа и стимулира желанията. Означава безопасност, свобода и отворени възможности. Черният цвят придава дълбочина и контраст. Използва се и за смекчаване и „убиване“ на ярките цветове. Той е тежък цвят, придава стабилност.

Светлите цветове в съседство с тъмни цветове изглеждат още по светли и ярки, а тъмните още по тъмни. Правилното комбиниране в цветови тоналности и модели , прави един проект завършен, но не и докато всичко не бъде обединено чрез подходящ избор на фон, който да допълни всичко останало. Светлите фонове създават добри предни планове, докато тъмните продават дълбочина.

Всичко изброено до тук трябва да бъде добре организирано и балансирано в една обща композиция. За да е издържана добре, композицията трябва да съдържа: смисленост, съразмерност, насока, последователност и ритъм, контраст, сдържаност, детайл и да изглежда добре като едно цяло.

Всеки графичен елемент трябва да има точно определена цел  и да не действа самостоятелно, като парче от общото цяло. Един такъв елемент трябва да прави точно това за което е предназначен и същевременно да допълва другите, да има смисъл в него, за да предава точното послание. Размерът и съразмерността на един елемент влияе върху размера на друг. По този начин задаваме важността на въпросният елемент и неговата йерархия в композицията. За да бъде ползваем обаче дизайнът трябва да напътства потребителя в правилната посока. Потребителят лесно и безпроблемно трябва да намери логиката на събитията, нещо като карта насочваща от една точка към друга. Последователността и ритъма определят характера и хармонията на дизайна. Дали тя ще е симетрична или асиметрична, това зависи от начина на подредба и композиция на елементите, взаимно допълващи се един към друг. Симетричната хармоничност въпреки своята подредба не създава същото усещане както асиметрията.  Човешкият мозък е пригоден да гледа симетрични образи и композиции, но въпреки това възприема по-добре асиметричните композиции, заради чувството на контролиран хаос което създават. Асиметрията е пряко свързана с баланса между контраста на отделните обекти. Контрастът създава динамика, но трябва да се внимава, защото може и да създава усещане за разпадане на формите в пространството. Балансира пространството, но го и разделя на отделни подкомомпозиционни цялости. Чрез контраста се акцентира и прихваща вниманието на потребителя.

За да бъде ефективен дизайна трябва да се изгради добър баланс между контраст и сдържаност. Придържането към простота на формите носи повече отколкото прекалените размивания и усложнения на елементите. Акцентирането върху малките детайли придава завършеност на общата картина. В общата катина всичко е на принципа на пъзела – едното допълва другото, създавайки едно цяло.

Придържайки се към тези „основни принципи“, можем лесно да изградим един чудесен дизайнерски проект. Възприемайте тези обяснения като насоки, за изграждане и разбиране на дизайна, не като средство или наръчник на дизайнера. В крайна сметка всичко зависи от личностния подход към дизайна – всеки дизайнер по различен начин възприема и разбира дизайна и затова няма двама дизайнери, които да мислят, усещат и работят по един и същи начин.

Нескрит факт е, че все повече и повече хора започват да търсят това което искат в интернет преди да се отдадат на офлайн пазаруването. Някой даже пазаруват изцяло от онлайн магазини, а обикновеното пазаруване е явна форма на скучно задължение.

Въпреки че онлайн пазаруването е толкова популярно, все още набира сила и поне според моите виждания за българския пазар – все още няма такъв онлайн магазин, който да предостави на клиентите си едно истински приятно потребителско преживяване от пазаруването онлайн.

Въпреки че нещата вървят към подобрение, все още пазаруването в повечето родни онлайн магазини си е истински кошмар – като почнеш от търсенето и сортирането на продукти, начина на разглеждане на продукта и информацията към него, стъпките при пазаруване, отношение към клиента и прочие…

Преди обаче да се започне „революцията“ в конструирането на един онлайн магазин, трябва да се погледне по сериозно върху отношението на собственика на този онлайн магазин към начина на представяне на продукта – по-просто казано: да успеем да преборим клиента и да го убедим, че това което му предлагаме като система е най-доброто и че по този начин ще има по-високи печалби. Революцията преди всичко трябва да започне преди всичко в собствениците на магазините и чак тогава на уеб ниво.

Ще запитате – какво толкова не ти харесва в онлайн магазините?

Търсене и достигане до продукт

Започваме със структурирането на един магазин – повечето магазини са разхвърляни като функционалност, търсачките са трудни за използван, категориите не са подредени добре, също така и подкатегориите. Да достигнеш до желания продукт през лабиринта от категории и подкатегории е все едно да излизаш от митичния лабиринт на цар Минос.

След това е търсенето на продукт. Повечето онлайн магазини предлагат единствено една търсачка търсеща по ключови думи, която вади много общи резултати и отново търсенето става труден и досаден процес – преди да намериш това което искаш се отказваш. Въпреки че някои търсещи механизми в онлайн магазините имат и допълнителни критерии за търсене на продукти, отново не са достатъчно добри, за да се филтрират желаните продукти. И тук опираме до нуждата до „умни филтри“ вградени в онлайн магазините – ако щете разбирайте, независимо в коя категория на продуктите си, да имаш възможността да филтрираш продуктите по свои лични критерии, за да намериш по бързо това което искаш. Критериите трябва да се задават от Потребителя, а не от собственика на сайта.

Предоставяне на информация за продукта

Повечето продукти в онлайн магазините не предоставят добре информацията…тя е оскъдна и недостатъчно информира Потребителя, за това което евентуално ще купи. Критично е положението с магазините за дрехи и техника. Обикновено магазините за дрехи са най-трудни за доверяване когато искаш да купиш от тях нещо – дължи се на факта, че няма как да мериш дрехата „на живо“. И това е огромен недостатък на оналайн магазините за дрехи. Магазините за техника пък не предлагат ръководства за използването на продуктите.

Снимковият материал също е то значение. Много често снимките към продукти не са реални а просто взети от Google  и не винаги са като реалните.

Наличието на продукта в склада на магазина е възможно най-големия недостатък. Често ми се е случвало да пазарувам и когато се обадя да ми кажат че нямат в наличност този продукт. Проблемът тук обаче идва от задължението на хората които държат сайта – тяхно задължение е продукта да бъде ясно дефиниран дали е в наличност или не.

Онлайн помощ и консултации

От няколко години насам продавачите в магазините се водят на нова длъжност – продавач-консултанти. Това значи, че ако не мога да се ориентирам и не знам какво търся, мога да се доверя на препоръките на продавача. В голяма степен това трябва да е заложено и онлайн – и то не само задаване на въпрос по мейл, защото този рпоцес е много тромав и архаичен. Налага се подобна онлайн консултация, да бъде в реално време, посредством форма на чат или подобно.

Сортиране на продуктите

Потребителя трябва да може да има пълен контрол над това което разглежда и иска да купи. Да може да сортира в личния си профил продуктите които е харесал, даже и без да ги купува. Да ги редактира, трие и поръчва.

Процесът на закупуване на дадена стока в някои сайтове е кошмарен. Потребителят трябва да има право да избира дали иска да се регистрира (така че регистрацията да помни настройките за покупка) или да може да въведе ръчно данните си и пак да пазарува. При едно такова ръчно въвеждане обаче, даже и да се затрият данните при липса на интернет или ако неправилно се зареди сайта, да не се налага да се попълват наново.

Изборът на начин за плащане също трябва да е добре организиран. Потребителят трябва да може да избира всеки един начин удобен на него за пазаруване, без никакви ограничения.

Дизайн и функционалност

Дизайнът на един такъв тип сайт, никога не трябва да е тежък, сложно подреден и неприятелски настроен към потребителя, така че да трябва потребителя да има 2 висши за да ползва сайта. Потребителя трябва да се чувства добре в такъв сайт, всичко да му е подредено и ясно обозначено кое какво прави. Личните профили да работят като своеобразен архив на всичко което си правил, правиш или искаш да направиш.

Разбирайте го така – един онлайн магазин трябва да пресъздава реалното пазаруване. С всичките му възможности, начини на търсене на даден продукт и прочие. Аз съм оптимист и искрено се надявам, че в близките 2-3 години ще видим един истински онлайн магазин, който ще предлага точно това което трябва и както трябва.

Рано рано сутринта, още даже не съм си пил кафето, но още със ставането сядам и пиша тази статия. Ще си помислите „човече, ти си луд, знаеш ли колко грешки ще допуснеш“. Йеп, може и да сте прави, но цяла нощ не съм спал за да права този анализ, понеже като ми дойде идея докато спя не ме оставя на мира докато не я нахвърля на лист хартия.

И така, ето ни тук в моето скромно блогче – от лист хартия минахме на блог, еволюираме, дискутирайки една много актуална тема. А именно – мобилните версии на социалните мрежи. Няма да се лъжем от съвсем скоро, но видимо осезаемо, започнаха да стават хит. Да не говорим, че вече всеки втори телефон има wi-fi и е интегриран по някакъв начин със социалните мрежи – facebook, twitter, google buzz и прочие. Доста активно те вече са част от нашия живот, както компютърните им версии вече са навлезли в живота ни.

В тази статия, ще направим анализ на плюсовете и минусите на 3 от най-големите социални мрежи и разбира се, ще включим и родните такива – facebook, twitter, google buzz, edno23.

Започваме с големия играч в бизнеса, баткото на братята – facebook

Facebook – touch.facebook.com

1. Плюсове
- лесна навигация
- лесно публикуване на нови постове
- лесно коментиране на вече публикувана информация в потока
- Finger Friendly – демек, пригодена е за хора с кебапчести пръсти, тъч скрин екрани.
- Лични съобщения
- бързо зареждане

2. Минуси
- недостатъчно добре развита система за нови известия
- недобре развита система за разглеждане на снимки – може би най-големия минус.
- не може да се коментират или да се гледат коментарите на  снимките или албумите, заради зареждането на снимките в излишния lightbox.
- не може да се трият постове
- не може да се разглежда съдържанието по страници и групи.

Оценката ми за мобилната версия на Facebook е 5.5/6

Twitter – mobile.twitter.com

1. Плюсове
- много добра индикация за нови туитове
- лесна и достъпна навигация
- възможност за retweet, @отговор и за добавяне на поста във favorites, както и за триене на своите постове.
- достъпна търсачка
- дискутирани теми
- лесно публикуване на нови туитове
- броене на символите в нов туит
- красив дизайн

2. Минуси
- не особено finger freindly, лесно може да сбъркаш да натиснеш нещо друго.
- на моменти зарежда бавно
- въпреки добрия дизайн, графичността е слаба и зарежда някак си пикселизирани нещата.

Оценката ми за мобилната версия на уеб чурулика е 6/6

Google Buzz – m.google.com/app/buzz

1. Плюсове
- интересни функции, по различни от другите социални мрежи.
- лесна навигация
- интеграция на google профила с други социални мрежи, това което публикуваш в туитър примерно, се появява и тук.
- лесно споделяне на постове
- дизайн като на приложение.

2. Минуси
- досадна активация на услугата, много предупредителни и подозрителни съобщения, които трябва да приемеш, за да го ползваш.
- не добре измислено коментиране на постовете, липсва линк „коментирай“
- не винаги зарежда местоположението при писане на нов пост, излишна функция ако нямаш GPS
- липса на каквато и да е била индикация за нови събития, съобщения и постове.

Оценката ми за мобилната версия на google buzz е 4.5/6

Edno23 – edno23.mobi

1. Плюсове
- прикачване на картинки към новите постове
- красив и семпъл дизайн
- поток с всички микро-постове, не само на тези които следваш
- директни съобщения

2. Минуси
- липсва каквато и да е била индикация за нови постове.
- липсва възможност за @отговор на пост, или други подобни действия. Ако искаш да @отговориш, трябва ръчно да напишеш името на потребителя, а това е дразнещо особено когато името на потребителя е някакво засукано.
- не особено finger friendly
- кофти навигация

Оценката ми за мобилната версия на edno23 е 4/6

За жалост родната ни социалка, даде жертви и излезна с най-ниска оценка по шестобалната система – порядъчен ученик. Вярвам обаче че хората стоящи зад нея ще я подобрят, а няма да я оставят на това ниво, защото все пак – това е бъдещето.

Както обичам да казвам – дизайнерите сме творци. Независимо дали си уеб дизайнер, графичен дизайнер, motion дизайнер, моден дизайнер, интериорен дизайнер или някакъв друг дизайнер, това което създаваш под формата на краен продукт с красива, добре организирана и атрактивна визия, предизвикваща емоции, е ИЗКУСТВО. И като всеки човек на изкуството, дизайнера освен благодарение на таланта си, черпи и вдъхновение от различни места. Всеки дизайнер си има различни източници и стимули, от които да черпи вдъхновение, но най-често вдъхновението идва внезапно, баш когато не го очакваш.

Много пъти съм бил питан, откъде черпя вдъхновение за дизайните които правя. За това реших да драсна една тема по въпроса и да споделя как аджиба се вдъхновявам и как правя това което правя…

Вдъхновението не идва когато си поискаш. Тоест варианта  “имам да правя дизайн на сайт за репички, дай да се вдъхновя“ не работи и го заявявам най-спокойно. Никога не можеш да предизвикаш вдъхновението си и веднага да седнеш да бачкаш. Не става така. В такива случаи ако успееш, обикновено се получава нещо обикновено, дизайн лишен от емоции и чуства, просто добре изглеждаща и подредена структура, която прилича на всички останали подобни сайтове (примерно).

Вдъхновението не е и нещо което можеш да купиш или изпиеш, като лекарство… Въпреки, че аз често обичам да се шегувам, че най-добрите ми идеи се раждат след като съм подпийнал доволно (полу-пиян), но това е кръга на майтапа.

В крайна сметка, как се вдъхновявам?

Много е просто…За да черпиш добро вдъхновение първо трябва да имаш широко скроен поглед над нещата. Тоест, не трябва като видиш нещо да се чудиш ква е тая простотия и за кво е турната по средата на центъра (визирам все пак грозния фонтан в Асеновград), а да се опиташ да разбереш това което гледаш и да си кажеш „как бих го направил аз?“, „мога ли да направя нещо по-добро“. Но вдъхновение може да се черпи от всякъде – като излезнеш на кафе с приятели и видиш петното от кафе с интересна форма на блузката на сервитьорката, което така ти подхожда за логото което имаш да правиш. Или пък странно усуканото дърво което незнайно от къде се е пръкнало до оградата на вилата ти. Или пък на Четвъртък пазара – докато обикаляш да търсиш домати и краставици: „боже тази щайга на чичката трябва да я снимам, страхотна е за дизайна на зеленчуковия магазин“.

За да се вдъхновявам аз не гледам чужди сайтове или галерии, както някои ме питат. Това е най-грешния начин. Да се вдъхновяваш от други сайтове не е най-правилния начин, някой път работи, но често дизайнерите в стремежа си да направят по-добро, се излагат или пък правят почти същото, което не е хубаво. Сайтове за вдъхновение, може да се ползва, само като източник на информация какво горе долу като съдържание са правили от конкуренцията и как са го организирали. При мен някой път най-добрите идеи се раждат като ги сънувам. За това винаги до леглото си държа скицник, молив и гума – олд скул инструменти, липсва им функционалността на фотошоп, но са идеален инструмнет, за да запишеш идеята си. Другото което е хубаво да правите – затваряйте очи и си представете, визуализирайте си мислено това което искате. Това е адски добър похват и помага много.

Така че ползвайте всичко, което можете като източник на вдъхновение – излезте, снимайте с фотоапарата или камерата – обработете снимките вкъщи на фотошопа, като ги направите нещо интересно, даже и да нарушите формата им или цветовете, това освобождава мисленето от всякакви граници и позволява да мислиш още по на широко. Или просто излезте да пиете кафе с приятели, разхвърляйте стаята си да е в безпорядък, отчупете се и се абстрахирайте от компютъра и всякакви софтуерни инструменти…защото в крайна сметка photoshop, illustrator, coreldraw, indesign….всички те са просто инструменти. Вдъхновението НЕ идва пред компютъра.

Зомби филмите са едни от най-досадните вече, но пък са интересни да гледаш различни сценарии за зомбиране на земното население. Забавно е да гледаш как шепа идиоти оцеляли след масово заразяване с вирусни гадини се мъче да просъществува още някой ден и да намери начин да се отърве от зомбитата. Досадно е щот във всеки зомби-филм се разправя едно и също..

Преди малко обаче четох една интересна статия в Lifestyle.bg – Кои места да отбягвате при нашествие от зомбита. Аз пък се вдъхнових от нея и реших да напиша една статия ако все пак не ги избегнете (а това винаги става) и ва нападнат немрътвите и зомбирани орди, как да се защитите от тях. Все пак ако 90% от населението на земята се е зомбирало и сте в компанията на хлапаци и дъртаци едва ли ще оживеете дълго.

На всички е ясно, че ако сте млад и нямате некви болести, лесно ще избягате на зомбитата. Според повечето филми те са тромави и тъпи..

Ако ви докопат обаче, трябва да знаете следните неща:

1. Въоръжете се с огнестрелни оръжия. Идеални са за далечен бой, и да не им позволявате да приближават до вас. За предпочитане са оръжия, които са полуавтоматични. Не изпразвайте целия пълнител в едно зомби само, няма да ви остане за другите орди. Старайте се да ги целите в главите. Може да се снабдите и с бомби или гранати, за да ги разпръсквате по-лесно.

2. Въоръжете се и с оръжия за близък бой – ножове (кукрита най-добре), бухалки, брадви..всичко, кеото може да нанесе ММП (Масивни Мозъчни Поражения). Гледайте предмета да е по-дълъг, така няма да им позволите да се доближат много до вас. Удрайте предимно в главите – това е най-слабото място на всяко зомби. Цъфнеш ли го там, умира на 100%. И да му режете, гърмите крайниците, то ще продължи да настъпва към вас. Вашата цел е главата!

3. Научете как да се биете правилно. Помага!

4. Не изпадайте в паника, запазете здрав разума си и се старайте да не ви обграждат и да се доближават до вас. Не пийте и не яжте нищо, което е било на външен досег, освен ако не е пакетирано.

5. Ако сте група, бийте се гръб в гръб или направете кръг. Така ще сте сигурен, че някой ви пази гърбъ. Не бъдете самоуверени, че можете да се справите с всички.

6. Никога не се бийте сам срещу многочислен враг. Колкото и да сте въоръжени, накрая все ще ви захапат топките. Не ги запалвайте – помага, но има вероятност и вий да се запалите. Взривявайте ги – взривната вълна ще изтрепе зомбитата около вас.

7. Използвайте всичко от заобикалящата ви среда като оръжие, но не и крайниците резнати от заобикалящите ви противници. Гледайте кръв от зомбитата да не попада в отворени рани, в очите или устата ви. Ако трябва се облечете с подходяща броня – каска на моторист или нещо такова…нещо твърдо което да възпре зомбитата да ви захапят.

8. Ако решите да бягате не поглеждайте назад, гледайте да стоварите колкото се може повече препядствия пред тях. Това ще ги спре да ви гонят.

9. Не ги оставяйте да ви ухапят. Направят ли го, ако можете одрежете крайника веднага преди да се е разпространил вируса в кръвт ви. Не е много сигурно, но ще ви даде поне още малко време преди да пукнете от кръвозагуба или от вируса. Ако усетите и най-малките признаци, че се зомбирате, теглете си коршума. А да, винаги пазете един за себе си.

10. Ако в крайна сметка нищо не помогне, значи просто се мъртъв…и четенето в интернет на блог, който ви дава идеи как да се защитите не е помогнало

Отчасти мисълта на Макиавели, изречена преди толкова година и толкова актуална и днес, е вярна, но от друга пък задава едни въпроси, които показват колко грешна може да бъде тази мисъл особенно ако вземеш да я прилагаш.

Целта оправдава средствата – ок, да приемем, че е така и че Макиавели не е изръсил тая мисъл след като е жулнал някоя и друга ракийка. Започваме да си задавем въпросите – ако трябва да постигна дадената си цел, но единствения начин за това е да навреда на другите около мен, било то скъпи на мен хора или напълно непознати, тогава трябва ли да го правя? Трябва ли да прецакам приятеля си от детство, с който си зирастнал, играли сте заедно, делили сте жените и всичко останало, за да взема висшия пост който така съм желал? Трябва ли аз да взема неговото място, неговото бъдеще и възможност за развитие и в последствие на това да се оправдая с „целта оправдава средствата“ ?

Ако сте егоисти и двуличници, можете да прецакате всеки който се изправи на пътя ви и не се боите от факта, че ще живеете по-зле от отшелник в изолация и самовъзхвала на нарцисизма, гледайки се в огледалото, то тогава този принцип е за вас и  ясно ви описва като деградивна и деморалитична личност. Да постигнеш целите си поставени в живота не е от толкова същественно значение, когато заради тях трябва да пристъпиш принципите си и/или да нараниш хората около теб.

Приятелството, и поддържането на връзка с хората които по някакъв начин са ти приятни, общуването с хора като цяло са това което поддържа човека жив и го кара да върви напред. Това е стимула, желанието и страстта която те амбицират да продължиш напред, да постигнеш нови успехи, да развиеш нови умения и да станеш това което винаги си бил. Желанието и страстта породени от възможността за развитие.

Това което искаме, това което желаем е целта, която сме си поставили и която поставя нови изпитания пред нас. Това желание да постигнем целта, често опира до средства които по някакъв начин показват и подлагат на следващо изпитание, което е пряко свързано не толкова с успеха на целта ни, колкото с нарушаването на собствените принципи и вярвания.

В крайна метка – наистина ли целта оправдава средствата? Наистина ли е нужно да навремедим на другите и на себе си, като потъпчем принципите си, за да постигнем това което искаме? Или целта е просто оправдание на средствата?

Оправданието от което имаме нужда когато постигнем целта си за сметка на другите. Оправданието от което всеки човек има нужда, за да заличи грешките си, не толкова пред другите колкото пред себе си. Защото човек е свикнал да се оправдава. Да търси вината във всичко останало и всички останали покрай него, но не и да вникне в това което той самия е направил. Да вникне в собствените си грешки и в причините за тях. Най-лесно е когато за собствените си грешки се оправдаваме с некадърността или грешките на другите около нас, начин да кажем – не бях аз, не съм виновен аз, не заслужавм аз наказанието.

Целта оправдава средствата – универсалното оправдание за грешките ни. Нямаше как да направя това, нямаше как да постигна онова, нямаше как да стана номер 1, нямаше как да бъда толквоа добър, ако не бях прецакал ТЕБ! Нямам друго оправдание за грешките, които допуснах, нямам оправдание за болката която причиних, нямам орпавдание за всичко което направих, за всички които нараних, само за да постигна целите си. Нямам оправдание…

Изборът който правим е начинът да постигнем целта, не средствата които избираме! Изборът който взимаме с раждането си, изборът който правим когато отваряме хладилника за закуската за училище, изборът който взимаме преди да си купим първата кола, изборът на първата ни работа, изборът за човека до нас, спътник в живота, ИЗБОРЪТ – Това което ни различава от животните и зверовете и ни прави хора !

Целта НЕ  оправдава средствата и Макиавели не е прав, както винаги ! Това е просто оправдание за средствата които предпиемаме, вследствие на неоправдан и лош избор взет с идеята да постигнем поставените ни егоистични цели.