Сигурно винаги сте се чудили какво е SSL. SSL всъщност е съкращение произлизащо от Secure Socket Layer – накратко и по простичко обяснено това е протокол за сигурност, който се ползва от уеб сървърите на които се хостват сайтовете които посещавате. По този начин, използвайки SSL сертификат, собствениците на сайта гарантират, че защитават личните данни на потребителите (пароли, номера на кредитни карти и прочие) от злонамерени атаки.

За да защитава данните Ви, SSL сертификатите ползват така наречените ключове които биват „публични“ и „лични“. Когато решите да посетите сайт ползващ SSL сертификат, сървърът използва „публичния“ ключ и по този начин осигурява криптирана връзка с браузъра. Ако сертификатът е валиден, браузърът казва – ОК, сайтът е надежден.

Както казах по горе, ключа минава през криптиране. Това криптиране, става чрез изключително сложни математически изчисления и формули (тук настръхвам…), при което се гарантира че информацията която се конвертира при криптирането, може да се декодира само и единствено от нейния получател. Всеки сертификат има различен брой битове – 40, 56, 128 и 256 бита. Това колко бита има един сертификат, Ви показва колко голям е ключа, който се ползва по време на криптирането. Демек – ако един сертификат има 128 бита то хакера трябва да е тотален мазохист, за да тръгне да го декодира.

Обикновено сертификатът се издава от няколко минути до 24 часа след поръчката му – сертификатите които се зидават за това време са Comodo EssentialSSL или GeoTrust QuickSSL. Има и сертификати като EV(Extendended Validation) или VeriSign, чиято активация може да отнеме и няколко дена.

Най-лесния начин да проверите дали сайта, в който си харчите заплатата, ползва SSL сертификат е като погледнете адресната лента – ако началото на адреса е https:// и е оцветено в зелено, има малка иконка на катинарче или има зелено поле, бъдете спокойни – харчете на воля, хората отзад имат SSL сертификат.

Повече информация за това какви документи са нужни за издаване на SSL сертификат, може да получите тук.
А от хостинг компания jump.bg може да закупите свой SSL сертификат.

ОК, признавам си Scupltris ме впечатли адски много. Малка, мощна, с всичко нужно за да направиш повече от приличен, даже страхотен 3D модел… и най-важното БЕЗПЛАТНА. Лев няма да дадете за нея. Нужно е просто да влезнете в сайта на Pixologic и да изтеглите своята версия на Sculptris.

Sculptris, както сигурно някои от вас са се досетили е най-новото попълнение в семейството на Pixologic. Същите тези, които създадоха преди известно време и  Zbrush, който доказа че моделирането може да е доста по забавно от часовете прекарани в 3DsMax в придърпване на полигони и малки точки…което си е нечовешки досадно. Zbrush обаче даде това което всички искаха – лесен начин за моделиране. Обаче понеже тази тема е за Scilptris няма да се впускам в дрън-дрън приказки за силата на Zbrush.

Sculptris, е ако мога така да го нарека, малкото братче на Zbrush. Малкото братче с което можете да си играете напълно свободно и практически можете да правите всичко, за което се сетите стига да имате нужните умения. А умения не се искат кой знае колко, повече практика се иска всъщност. Защото Sculptris е изключително лесен за заучаване.

Интерфейса му е от лесен по лесен – имате един viewport в който ви се зарежда сфера която се моделира с инструментите подредени в лявата горна част на екрана. Какво по лесно от това.

А те също като всичко останало са лесни за използване. Имате инструменти за рисуване, за придърпване, преоразмеряване, завъртане, инструмент за плоски равнини, изостряне и т.н. Всъщност от Pixologic са вградили тези инструменти присъщи и на Zbrush но са ги ограничили само до тези които ще ви вършат основната работа в програмата и с които ще работите най-много. Отделно всеки инструмент има свои собствени настройки. Когато приключите с моделирането на обекта, само с 1 клик зареждате аналогичен интерфейс на Sculptris, чрез който текстурирате и оцветявате модела си. Лесно, а ?

Това което аз лично намирах за доста обезпокояващо в Zbrush e че прехода в друг софтуер (като Cinema 4D) беше леееко затруднен. То не беше инсталации на плъгини, конвертори… В Sculptris обаче това мъчение е отпаднало. Записвате модела като .obj, а след като приключите с рисуването/текстурирането само записвате текстурите като подходящи формати – .png, .tiff – и другото вече е приказка.

Така че ако сте се впечатлили от милите ми думи за Sculptris и искате да я пробвате не е нужно да я търсите в торент тракерите, а само да посетите страницата и в Pixologic и да я изтелгите напълно безплатно. Няма 30 дневни пробни периоди или серийни номера. Попълвате 4-5 полета и ви пращат линк за сваляне на програмата директно на мейла. От там натък – It’s all about FUN!

P.S. Туй рогатото е мое дело

Ако си спомняте преди известно време писах за Потребителското преживяване (UX) и SEO-то – ако не можете да видите темата тук. Въпросът на кое да заложим, когато правим уеб сайт е много сложен, но днес в TheFWA (често наминавам от там) видях един сайт, който променя доста възгледите ми. Всъщност сайтовете, които гледам в TheFWA винаги са ме вдъхновявали и ядосвали. Защо ядосвали?

Много е просто. Българския уеб залага адски много на следната форма за изработка на уеб сайт – картинки + текст + евентуално добра визия. Ако ги запитате обаче дали залагат на UX, всички ще ви отговорят – да! Проблемът е, че повечето родни студия, под UX разбират сайт с добре изглеждащ дизайн. Да справят се, повечето правят страхотен дизайн на сайтовете на клиентите си, но колкото и да си мислят, че по този начин предлагат UX то много грешат. Да предложиш красив и качествен дизайн е съвсем различно от това да предложиш сайт с потребителско преживяване (UX).

Сайтът на който попаднах рекламира продуктите на дезодорантите AXE, можете да го видите тук. Темата на сайта е, че даже и ангелите се прехласват по AXE и могат да съгрешат. Аз виждам и допълнителен подтекст – 4те ангела са и четирите неща, които харесва мъжът: жени, коли, бойни спортове, музика барове.  Избирайки някой от ангелите, ти се зарежда страница с видео показващо ангелът как се трансформира в обикновена, но супер страстна жена привлечена от аромата на AXE. Аз лично изпитах удоволствие от сайта и се поинтересувах по живо от продуктите на AXE. Начинът по който предлагат и рекламират продукта AXE ангажира много повече вниманието ми отколкото ако ми се предложи само страница с текст и картинки. Аз лично смятам да изпробвам дезодорантите им, пък знаеш ли може да сваля някой ангел

Да се върнем на темата за UX.
UX е много повече от дизайн и добра визия. При UX има замисъл, който чрез интерактивност предава информация с послание. По този начин потребителят асимилира много по лесно информацията и тя става в пъти по достъпна. Изпитвайки чувства докато разгледаш сайт или получаваш по друг начин информация, вниманието ти се задържа много повече, защото имаш активно участие в сайта. Имайки участие в сайта, той става по близък до теб и те задържа по дълго. А в крайна сметка ние това целим – да създадем сайт/продукт, който да задържи вниманието ти максимум дълго време.

За това моя съвет, и това което смятам да заложа за напред в сайтове си, е да залагате на UX максимално много. Не е задължително да правите сайтовете като горния пример, но да е максимално разкрепостен. Не залагайте на обикновена визия, било то и красива, а на визия със 100% заложен UX в нея. Не дизайна трябва да прави UX, той е само инструмент, а UX да прави дизайна. Тоест – UX да е в основата на всеки един сайт. Ако заложим на този принцип сайтовете ще са в пъти по успешни и ще задържат потребителите ви.

Потребителско преживяване или оптимизация за Google? Кое е по важното, кое дърпа един сайт напред с едни гърди пред другите? Дилемата пред която всеки уеб дизайн екип (или уеб дизайнер) застава, когато започва работа по нов проект. И за да не се налага да пишем дълги сложни думички – UX =  Потребителско преживяване. Това ще е кодовата дума, която ще ползваме в бъдещите няколко реда.

Какво е потребителко преживяване?

В България, уеб студията и фриленсърите, много рядко залагат на UX в проектите си. Ако не го избягват напълно, то поне то много малко е застъпено в проектите ми. Което за жалост е минус на такива проекти.
UX най-просто обяснено е начина, по който потребителите възприемат сайта и усещанията с които остават спрямо него докато го разглеждат. Много често UX влиза в конфликтен спор дали потребителя трябва да се ангажира с всичките ефекти и приумици на даден сайт или дадения сайт да предлагат пълна информация. Тоест – за много оптимизатори UX не предоставя информация, а по-скоро е излишен гъдел.

Според мен обаче информацията е разтеглива маса. Представете си информацията като желирана топка. Можете да я мачкате, да я разтягате, да я сплесквате .. въобще можете да я правите каквото си искате заради нейната гъвкавост и възможност да се нагажда към всякакви условия. А информация в интернет можеш да предоставиш чрез редица начини. И не само в интернет, а в живота като цяло. Даден пакет с информация, не се изчерпва само с предоставянето му в текстова форма. Живеейки в 21 век, сме свидетели на един колкото и притеснителен толкова и лесно асимилиращ се процес за пренос на информация – телевизия, интернет, музика и какво ли още не. Все още и хартиените носители са полезни като средство за информация и ограмотяване, но постепенно те губят в битката с другите средства за информация.

Да предоставяш информация на потребителите си само чрез текст вече е демоде.  Много по лесно е да си пуснеш National Geographic, Discovery или друг образователен канал и да се информаираш, отколкото да четеш сух текст. На повечето места където можеш да откриеш инфо за даден продукт или услуга или нещо свързано с научните среди, това инфо се предоставя чрез текст. За жалост да изчетеш 5 страници с текст и тук там картинка която да онагледи уж този текст е много по трудоемко отколкото ако тази информация бъде представена чрез някаква форма на ангажиране на потребителя.

Елементарен пример – искам да карам кола. Ок, ще се запиша на курсове и те ще ми дадат учебник по който да уча. Но този учебник е само суха информация, която ще ти сведе общи правила за движение по пътищата, както и знаците, които трябва да познаваш. Но само до тук. За да се научиш да караш колата, трябва да седнеш зад волана, да се опиташ да я запалиш, да тръгнеш напред, да усещаш колата, за да знаеш какво се променя когато седнеш зад волана твоя личен автомобил.  Чрез определени часове шофьорски курсове се научаваш кога трябва да сменяш скоростите, за да се движи по добре колата и т.н. Това няма как да го възприемеш и заучиш ако само го прочетеш в даден учебник.

Тоест – Да възприемаш знания от личен опит е много по-добре отколкото ако ги четеш.

Същото е и с уеб средата. Ако даден сайт предоставя на потребителите си, не само суха информация, а средство чрез което те сами да опитат тази информация, потребителят остава много по-задоволен отколкото ако само чете. За този случай обаче, се използват технологии, които за жалост влизат в конфликт със SEO. Ако не спират SEO то поне го правят значително по трудно. Flash, JS библиотеки – все инструменти, които принципно могат да се оптимизират, но по трудно. И точно тук seo специалистите казват – „UX не ти трябва, трябва ти добро позициониране в резултатите на Google“. ОК, тук са прави – за да работи един сайт носейки ти клиенти, то трябва да излизаш поне на първа страница в Google. Но защо, за това цената която трябва да си платиш е да нямаш UX на сайта? Защо трябва информацията която да предоставяш да я даваш на потребителя си в суров вид?

SEO е важно за един сайт. Чрез него сайта ти става в пъти по откриваем, което значи че повече клиенти ще видят бизнеса ти. За да оптимизираш даден сайт принципно има много прости правила: уникално съдържание, което да се обновява често, достатъчно и силни линкове към сайта ти, добър подбор на ключови думи и заглавия и валиден код.  Все неща, които не изискват огромни усилия, а само време и малко средства, които да се инвестират. Така че ако някой SEO специалист ви каже сума пари с която за месец два ще вдигне сайта ви в гугъл, то най-често ви лъже.

В 21 век сайтовете не са само страници с кутийки в които има текст и някоя и друга картинка. Те са много повече – жив, дишащ и развиващ се организъм, който ако се грижиш и подхождаш, както трябва към него след време ти се отплаща.

Моя съвет както към SEO специалисти (най-вече) и UX дизайнери е да правят компромиси както с едното така и с другото. Нека едното да допълва другото и обратното.

бутон за социални мрежи

Всеки който поне малко се е занимавал с Photoshop, знае че основата на всеки един проект създаден с него са Слоeвете (Layers). Без тях работата въобще не би била толкова лесна и продуктивна.
Идва момент обаче, когато тези слоеве стават едно голямо страшилище. Обикновено това става, когато започнете да се занимавате професионално, в случая като уеб дизайнер. В темата ще засегнем точно този проблем – как като уеб дизайнери да си организираме проекта.

Все пак темата не е само за уеб дизайна, може спокойно да се прилага и в други среди ползващи photoshop. Независимо, какво аз пиша по темата, всичко зависи от това, как вие сами ще си организирате процеса на работа. Изградете си свой стил на работа, направете си свой workspace във фотошопа в който се чуствате удобно … всичко е до удобство.

За целта на статията, ще организираме проект с названието „PLACEBO – сайт за дискотека.“

1. Файлова организация.

Преди всичко трябва да си направите разчет на файловете. Вижте записките по проекта, wireframe-а който сте си направили, информацията изпратена от клиента и всичко което имате като суха материя. Направете си план на кои страници трябва да направите дизайна.
След това създайте и именувайте директория в която ще събирате всичко по проекта.
Но ако всички файлове – psd-та, текстови файлове, лога и прочие набутате в тази папак, ще стане един малък файлов ад. Ще има да се чудите кое къде е, а ако проекта се нуждае от повече файлове, в един момент ще се изгубите в бъркотия от файлове.

За това тази папка има нужда да бъде структурирана.

Една подобна структура на основаната ни директория би била доста полезна. В PSD ще събираме всички страници на дизайна, в INFO ще събираме всичкото инфо под формата на текстова информация дадена ни от клиента, в последствие преработена от нас. REFERAL служи за примери дадени от клиента – някои клиенти за да си представят проекта по лесно гледат чужди конкурентни сайтове и ги дават като пример. IMAGES е директорията която ще ползваме за изображения предоставени от клиента – лога и т.н. FEEDBACK е директорията където ще събираме по дати информация подадена от клиента въз основа на това което сме работили до момента – желани корекции по файлове и прочие. CODE е директорията която ще ползваме най-накрая – в нея ще се съдържа кодираната версия на дизайна ни.

Разбира се в дизайна най важни в случая са ни psd файловете. За да се ориентираме по лесно е нужно тези psd файлове да се именуват. Най удобен е варианта ИМЕ_СТРАНИЦА

ОК, ще кажете, зашо просто не го бутнеш в psd и го кръстиш само index. Да, и това е начин, няма лошо, но я се замислете какво ще стане когато имате множество проекти и клиенти. Идва 2 години по късно същия клиент от дискотека PLACEBO и казва – така и така, искам да променим нещо по страницата Галерия в сайта. Е да ама вие имате толкова проекти на харддиска си, че да го търсите е невъзможно. Опирате до функцията Search на уиндолса, пишете името на файла „gallery.psd“ и търсачката ви листва всички директории където имате именуван този файл. Пак няма да го намерите. Но ако напишете „placebo_gallery.psd“ търсачката ще изкара точно това, което търсите.

2. Организация на psd файловете.

Започваме работа по проекта. Създали сме файла на първата страница и се хвърляме да дизайним страницата. Една по една страниците вече ставата готови, експортваме ги като картинки и пращаме на клиента. Ден-два по-късно клиента ни връща мейл в който описва всичко което иска да се корегира. Естествено доволни от първия опит рядко има, а вие държите на името си и няма как да му откажете. Отваряте първия файл, индекса и виждате че не е толкова лесно да корегирате това което трябва…. пред вас във панела Layers има един малък ад от стотина двеста слоя … къде по дяволите сега е панела с логина, къде е формата за коментари..???

За да не си вгорчаваме живота така втори път, Adobe са ни улеснили – Групиране на слоевете по папки. Когато започваме нов файл една подобна основан структура би ни била от огромна полза

HEADAR – тука ще слагаме най основните неща – лого, навигация и т.н. CONTENT – ще е папката в която ще слагаме всичкото съдържание – панели с текстова информация, логини, търсачки и прочие… FOOTER е директорията ни за най-крайната част от сайта – копирайтс, допълнителни връзки… BGR е за фона на сайта, даже само един бял фон да е полезно е да е подредено там.

Тук е момента да отбележим че в тези папки можем да създаваме допълнителни подпапки. В хедъра, може да имам подпапка navigation където да сложим всички елементи  на навигацята. За допълнително улеснение е препоръчително и да именуваме слоевете. Ако имаме button_home, но ни трябва и хоувър за него , дублирайте този, направете промените и го именувайте button_home_hover. Разпределението на елементите по папки ще ви помогне и да местите елементите по лесно – едно е да селектирате и местите папка, друго е да селектирате един по един 10-тина слоя и да ги местите, а ако не ви харесва ай пак наново.

В най общи линии е това. Две съвсем простички техники, които ще ускорят работния ви процес и ще го направят много по приятен.

Само преди 2 дни обаче излезна най-новата версия на програмата – Cinema 4D R12.

Не съм сигурен на колко време от MAXON обновяват продуктовия си каталог с 3D и анимационен софтуер, но изключително много се радвам от новия релийз. Една от най-добрите програми за компютърна анимация беше обновена и подобрена. Подобрени са доста от възможностите на програмата, a хората занимаващи се и познаващи пълните възможности на програмата получават още по мощен софтуер за анимация и моделиране.

В тази статийка ще се опитам да презентирам някои от новите инструменти, а пък щом имам нова информация ще я споделям с вас в туй малко блогче.

Ъпгрейднат Dynamics модул

Най-голямото подобрение е в модула Dynamics. В новата версия на Cinema 4D, динамичната система е направена още по лесна за използване и използва доказания Bullet engine. Отделните обекти вече могат да бъдат свързвани чрез сложни стави, връзки и точки, които само с един клик превръщат твърдото тяло в меко. В допълните продуктивността му е подобрена и ускорена и което е още по важно може да се комбинира с неограничено количество обекти създадени чрез MoGraph. Освен подобрения модул Dynamics, са подобрени и инструментите за анимиране на герои, хора, същества…

Подобрен Render engine

Новите възможности за рендване на Cinema 4D са изключително добри. Скороста на реднващия процес е подобрена, добавен е списък със задачите за рендване, като по този начин можете да следите по лесно отделните задачи. Picture Viewr-а вече разглежда снимките в пълен екран, добавени са му Histogram-a и Navigator. Добавени са нови възможности за осветяване на сцената както и цветови профили.

Нови инструменти за деформация и моделиране

Новите инструменти за моделиране и деформация са изключително добри. Те съчетават в себе си едновременно възможността да завъртате, преоразмерявате и местите морфирането, като също така тези нови инструментии предлагат и поддръжка на UV карти и зададена потребителска информация. Тоест казано простичко – можете да морфирате и UV картите също както геометрията на обекта.

Camera Deformer ви позволява да редактирате точките от обекта директно през Camera Viewport-a на програмата. Имате възможност да зададете резолюцията на решетката и чак тогава да започнете да деформирате както искате.  Чрез Mesh Deformer-a пък ще можете да редактирате ниско-полигонни модели за да подобрите релефа на високо-полигониня модел. Добавени са и още други напълно нови иснтрументи с които повърхностното моделиране ще стане още по лесно и бързо.

Дали ще работите като дизайнер или програмист фриленсър няма голямо значение…важното е, че ако решите да водите този бизнес, ще трябва да разчитате изцяло на себе си. Да бъдеш фриленсър не е лесна задача, защото често ще ти се налага да изпълняваш доста функции и да се нагърбваш с доста задачи. Като фриленсър основното, което ще трябва да можеш да правиш е сам да си осигуряваш клиенти – варианта, шефа да ти намери клиент отпада, в случая сам си си шеф. Ако искаш да си фриленсър то тогава се готви за живот, в който ще бъдеш шеф, проджект мениджър, дизайнер/програмист (зависи кое си решил да работиш), счетоводител и прочие длъжности, които биха излезнали в етапа на професионалното си развитие. Въпреки всичкото да си фриленсър има и позитивна страна – най-вече, ако не ви допада идеята за досания шеф, който всеки ден да ви къса нервите, то фриленсърството е точно за вас.

Но какво печели клиента ако наеме фриленсър и с какво един фриленсър – било то дизайнер, програмист, аниматор или друго, би бил по полезен от цяла фирма, където има цял екип който отговаря за тези неща.

Срокове и време за изработка

Преди всичко фриленсъра разполага с цялото време на света. От него зависи кога ще работи и за колко време ще изработи даден проект. Сам определя сроковете и  обикновенно се вмества в него. Поне аз лично винаги се вмествам. Хубавото на работата като фриленсър е че сам решаваш кога да работиш и кога не. Ако обаче решиш да си починеш повечко време рискуваш работата която остава за идните дни, да ти излезне през носа. Въпреки това във фирмата, която сте избрали се бачка само денем, докато ако реши фриленсъра може да работи и през ноща. Много фриленсъри предпочитат да работят през ноща, защото им е по-спокойно, но според мен това не е особено рентабилно.

Фриленсъра спестява и много време на клиентите си. Ако в дадена фирма срока за изработка на един сайт отнема 3 месеца, при фриленсъра може да отнеме 1 месец.  Често фриленсърите работят в екип със свои колеги, други фриленсъри, но даже и да не го правят винаги могат да намерят допълнителен подизпълнител, който да спомогне за по-бързата работа, вместо това да го прави клиента.

Професионализъм и умения

Фриленсъра е нещо като многофункционално  устройство – има богат набор от умения и винаги е готов, да научи допълнителни неща, да усъвършенства знанията си, за да бъде максимално полезен на клиентите си. Като умения, фриленсъра може да се мери спокойно с всяка една фирма – повечето хора които работят за фирмите от браншна, в началото така или иначе са тръгнали като фриленсъри и уменията които имат са ги придобили по същия начин, така че не очаквайте да има голяма разлика между фриленсъра и екипа на дадена фирма.

Фриленсъра залага изцяло на името което гради. За него то е по-важно от всичко останало – няма значение кой проект, колкое  голям, колко пари струва и т.н., преди всичко той работи за името си и професионализъма, който показва е ключовия фактор който гради кариерата му. Така че, от фриленсъра очаквайте професионално свършена работа по всяко време.

Евтини цени за изработка

Фриленсъра е скромен човек. Когато отправяте запитване за  изработка на даден сайт, той никога няма да се хвърли на големи цени, от които да ви настръхне косата. За него е по-важно да ви привлече като клиент, защото от това което ще ви покаже като работа, евентуално вие ще му действате като средство за самореклама и ще му докарате още клиенти. Тоест – високо качество на евтина цена.

За разлика от големите фирми и на същото качество, той ще ви вземе доста по малко пари. Конкретно за България бих казал, че знам какви са цените, от които се тръгва за изработка на даден сайт при големите фирми и мога да ви кажа, че под 3000лв въобще не се занимават. Така че, ако искате качествена изработка на евтини цени, фриленсъра е за вас.

Качествена изработка на крайния продукт

Качеството е ключа към успеха! Това е едно от най-важните неща, което трябва да гледате когато търсите и избирате фриленсър, който да ви свърши работата. Прегледайте неговото портфолио, разгледайте добре стила му (ако притежава такъв) и оставете работата му да говори за него. Ако е нужно, допитайте се до клиентите му дали бих го препоръчали и какви са отзивите за него – върши ли си добре и в срок работата, спазва ли изискванията, готов ли е да даде съвети как би могъл да се подобри сайта и прочие.

Въпреки всичко фриленсъра залага на своето име, както казах по-горе и винаги се старае да предостави един максимално качествен продукт. За него това е по-важно от всичко, защото с проектите си, той гради име, а да градиш име като фриленсър не е лесно. При големите фирми нещата не стоят така – даже и да не сте доволни и да се облъчете от тях, те обикновено са от толкова време в този бизнес, че клиентите които държат са дотолкова зависими от тях, че и да не сте доволни от фирмата-изпълнител, тях това не ги интересува.

Лично отношение

Когато избирате фриленсър избягвайте да търсите такива, които ще ви омайват с корпоративно държане. Търсете хора, които ще приемат задачата която ще им възложите присърце, защото по този начин си гарантирате перфектно свършена работа. Във всички случаи обаче фриленсъра проявява лично отношение към вас – малко или много. Той се среща с вас, говори с вас, поддържа постоянен контакт с вас като клиент. Може да го търсите по всяко време, без да се тревожите дали ще липсва или друго.

Във фирмите се работи на друг принцип – там има вероятност или да се сблъскате с досадния проджект мениджър, който ще ви изнесе дълга техническа лекция, от която трудно ще успеете да разберете нещо, или ще се срещнете с огромен екип и накрая няма да знаете с кого да се свържете при евентуални проблеми. Комуникацията с фирмите е по-сложна и изискваща време.

В крайна сметка всичко опира до личния избор. Но имайте едно на ум че един уеб дизайнер фриленсър, би ви свършил също толкова полезна работа, както всяка друга фирма, занимаваща се с това. Има разбира се и фриленсъри, които нямат нужните умения, но това може лесно да го разберете като просто разгледате неговото портфолио и се убедите, че той е човека за вас

Един от най-добрите инструменти за онлайн общуване и обменяне на информация, място където може да научиш нещо ново или да завържеш приятели върви бавно но сигурно към своя крах. Форумите – едно време уважавани места, където можеш да научиш нещо ново или да потърсиш решение на свой проблем, се трансформират в нещо отвратително и грозно.

Думата „форум“ идва от древногръцки, в последствие взета от римляните (както всичко останало гръцко) и значи – „място за общуване и разискване на определени теми“. На тези места са се събирали множетво хора, които са дискутирали важни за ежедневието им теми, както и са обменяли нова информация. В общи линии и електронния им вариант почива на същите принципи, но в последно време поради някаква причина, нещата не стоят точно така.

Тази тема засяга изцяло българските форуми, чуждестранните не ги закачам, защото не съм писал в много такива и нямам наблюдения. Също така, темата няма общо със събитията през изминалите 2-3 дни и не цели да провокира някого – ако сте от тези единици, моля не коментирайте.

Форумите загниват! Това е факт! Поради една или друга причина, заради надмощието което взеха социалните мрежи или друга причина, форумите бавно но сигурно вървят към загиване и скоро ще опустеят. В момента форумите в БГ са като една изгнила ябълка прояждана от множество червеи. Много български форуми, се водят или поне така претендират за престижни и участието ви там, носи някакъв по голям статут както и респект, но както се казва в един небезизвестен филм : „С голямата сила идват и големите отговорности“. Истината е че в БГ няма специализирани форуми – има такива, които са насочени към конкретна тематика, но не и специализирани.

1. Отношението на потребителите.

Това може би е най-големия фактор, който ще доведе до краха на форумите. Много от старите потребители на известни форуми у нас, се разделят на две основни групи – такива, които си тръгват като видят накъде тръгва положението и такива, които започват да наливат още масло в огъня спрямо новодошлите. В повечето български форуми, липсва културната жилка, която да крепи един форум и да ги обединява в едно общо цяло.  Ясно е че всеки човек е с индивидуален характер и това нямам как да е по друг начин, но щом опитваш да се кутираш в някаква среда, то не зависи само от теб, а от всички. Тоест – номера само ти да си културен, а всички останали да са диви селяни не върви, също както обратното.  Много често а и напоследък във всички БГ форуми обаче тези 2 принципа се преплитат – единиците, които ще те приветстват са малко, а тези които ще те оплюят даже без причина са много.

2. Отношението на поддържащия екип.

Може би признак, който е по-важен от този на потребителското отношение даже. Ако в едно семейство родителите са тези от които зависи възпитанието на децата, то модераторите и най-вече администраторите пък са тези, от които зависи как ще се държат потребителите им. Ако се позволяват прекалено много своеволия и правилата се прилагат различно спрямо различните потребители, то няма как да се поддържа добрия тон в един форум. Проблема с повечето модератори идва от там, че този уж престижен ранг, се дава на неподходящи хора. Не на такива които са го заслужили по подходящ начин, а се дава на който падне. Да не говорим, че повечето потребители получат ли модераторски ранг, злоупотребяват с него и това води до негативи в лицето на обикновения потребител и го ядосва, карайки го да предприема глупави действия или просто да напускат форума, което от своя страна води до лошо име на форума и малка посещаемост.

3. Правилно приложение на правилата.

Двойният стандарт не е нещо ново, от което да страдаме и както в живота така и във форумите е тумор, който трови с пълната си сила всички останали. В доста от форумите ни, има правила които по принцип трябва да се спазват и те важат както за потребителите, така и за поддържащия екип. За тях най-вече – защото те са хората, които трябва да дават пример на останалите, за да могат да си вършат работата качествено. За нещастие правилата в 85%  от случаите се прилагат на принципа на личностна преценка – демек: кефиш ме, не ме кефиш. И това разваля атмосферата във форума. Правилата са за всички !

4. Разрешаване на проблемите.

Основната идея на форумите, е че в тях, ако имаш някакъв проблем, стига да има кой да се отзове, може да получиш помощ. Заради вродения характер на българина да разбира от всичко или заради друга причина обаче, в повечето форуми започна да се прилага принципа „като не знаеш, защо въобще питаш такива неща“.  Вече стана така, че ако попиташ в български форум за нещо което не знаеш и поискаш помощ, първо ще ти обяснят със заядлив и провокативен тон, какъв некадърник си, след което ще те оплюят за това че си опитал да се защитиш. И в крайна сметка няма да получиш решение на проблема си.

5. Паразитните потребители.

Разликата между помощ и мечешка услуга е много фина и трябва внимателно да се подхожда. Повечето от новите потребители смятат, че като искат помощ задължително трябва да я получат под формата да им се свърши някаква работа. За нещастие това много често явление дразни по-старите потребители и нагнетява излишно напрежение. Решението не е обаче да се караш с такива паразити, а с общи усилия да им се покаже, че тук помощ се получава, но не и да се върши работата им наготово. Другите паразити във форумите, са т.н. „разбирачи“ които са вещи във всяка една област. Това пък е другата крайност, също толкова лоша колкото тези, които искат да им се върши работата наготово.

6. Критика и самооценка.

В много от „специализираните форуми“ има секции, в които можеш да публикуваш свои творби, за да покажеш какво можеш. Такива секции обикновено са доста оценявани и  от там другите потребители могат да придобият представа за уменията и качествата на този чиито творби гледат. Паралелно с това обаче в тези секции се дава критика и оценка, и както авторите трябва да могат да търпят тази критика, така и тези които я дават трябва да могат да я поднасят добре. За нещастие много често тези секции са зони на личностни нападки и мерене на пишки, отколкото място за самооценка и само изграждане. Повечето потребители не знаят как да поднасят критиката си към другите, без да ги наранят. Ясно е че човек се учи от критиката, но много често хората които критикуват публикуват мнението си по такъв начин по който се заяждат с другите. Това обижда авторите, не ги учи на нещо и те се озлобяват към форума, а от там и напрежението се вдига. Ако искате да дадете оценка на някой или да критикувате някой, направете го, но ясно изразете къде бърка според вас и как евентуално грешките му могат да се корегират.

Ако поне едно 80% от потребителите на т.н. „специализирани форуми“ у нас, спазват тези принципи то наистина те могат да бъдат наречени специализирани. За нещастие а българина е вродено да се мисли за всезнаещ и все можещ  и това му „качество“ води до излишни караници във форумите, а от там и изграждането на лошото им име.

За тези, които активно се занимават с 3D моделиране и дизайн, новината за предстоящото появяване на ZBrush 4 е дългоочаквана новина. За тези, които обаче нямат представа какво представлява тази програма, най точното и елементарно обяснение, което мога да дам, е че с Zbrush се работи сякаш работиш с дигитална глина, която обработваш.

От появата си до сега Zbrush държи позициите на един от най-добрите инструменти за моделиране заради факта, че процеса на моделиране в Zbrush е много по-различен от стандартния процес при 3D Studio Max, Maya и другите подобни програми. Както казах по-горе, със Zbrush се работи, сякаш имате на разположение дигитална глина, която можете да оформяте, орелефявате както си искате.  Zbrush e изключително добра и мощна програма за дигитално скулптиране, предоставяща редица инструменти и техники за детайлно и висококачествено моделиране на обекти и модели. За да разберете по лесно програмата, представете си следния пример – имате парче глина, в случая дигитален обект (сфера, куб…), който започвате с инструменти да обработвате по такъв начин, че да му предадете някаква форма, големина, релеф и текстура. Zbrush разполага именно с такива инструменти чрез които можете много лесно да оформите необходимия релеф и текстура, който искате.

На тазгодишната конференция SiGraph 2010, Pixologic ще представи най-новата версия на своя продукт – ZBrush 4.0. Тя има редица подобрения, нови инструменти и възможности, за които се надявам скоро да получим информация. Едно от нововъведенията, включено в новата версия което е известно обаче е GoZBrush.

GoZbrush представлява модул от програмата, който предоставя възможността за лесно преминаване от Zbrush в програмите Autodesk Maya, Cinema 4D и Modo.

Така че остава да потърпим до Октомври месец, когато на SiGraph 2010 ще бъде обявен най-новия Zbrush, а по думите на екипа от Pixologic това ще е изключително революционен етап за програмата.

Enjoy

Добрият дизайн е цел на всеки нов проект и на всеки себе уважаващ се дизайнер. Добрият дизайн е резултат от подходящо изследване и анализ на нуждите на хората обслужващи даден потребителски сектор, претворени в графично решение. Дизайнът се явява като продължение на организационния процес по даден проект, започнал в момента в който се е родила идеята за неговата нужда.

Работата по всеки дизайн е различна и изправя дизайнера пред различни проблеми, дилеми и решения, но в основата си, задава едни и същи въпроси, на които всеки трябва да може да отговори преди да започне да работи. Работата не започва директно на компютъра пред софтуера. Няма значение колко даден дизайнер е добър с програмите, с които работи, колко проекти е направил или колко клиенти има. Преди всичко работата по проект започва едва когато се мине етапа на анализ и изследване, от какво точно се нуждае клиента и какво трябва да му предложиш, за да задоволиш нуждите му.

Целта на всеки проект е различна. Дизайнерът трябва да може да открие тази цел и да я използва за да направи дизайна, такъв какъвто трябва. Ако не успее да намери целта на заданието си и посланието което носи тази цел, то дизайнерския процес ще бъде изключително труден и неприятен. Резултатите при такива проекти са порядъчни до незадоволителни и говори за слабост у дизайнера.

Дизайнерът преди всичко е човек на анализите. Той трябва да може да вижда това което е невидимо за другите, да може да разбира това което е неразбираемо за другите, за да може да вникне в това което прави и да си свърши добре работата. Много често клиентите не знаят какво искат и това води до усложнения в работата. За да се избегне такъв момент и всичко да върви гладко дизайнера трябва да си отговори на няколко въпроса:

1. За кого е този дизайн? За кой е предназначен?

2. Какво е основното послание, което трябва да предава дизайна който правя?

3. Какво трябва да е моето послание към потребителя и дали това е най-правилния избор?

4. Какви са посланията на колегите които са работили по подобни проекти ? Какви изразни средства са използвали те?

5. Как посланието което искам да предам би работило в бъдещ план?

Чак когато дизайнера си отговори на тези въпроси, може спокойно и безпроблемно да мине нататък и да поеме втория етап по разработване на дизайна, а именно Планирането.

Планирането не става на компютъра…Дизайнерските решения не идват като гръм от ясно небе, но винаги са плод решения, взети чрез търсене и вдъхновение, анализ и преработка. Като цяло точна формула за работа по проект липсва, всичко е на принципа на пробата и грешката. Този принцип е най-добрия начин и за самоусъвършенстване и много често е по-добър учител от всички колежи и университети. Крайните решения взети от дизайнера, следвайки опита и инстинктите си, са резултат от точно такова експериментиране примесено с опита стоящ зад дизайнера.

Колкото и невероятно да ви се струва, всичко започва не на компютъра  а на лист хартия с молив в ръка и гума, готова да изтрие всичко което не се хареса от дизайнера. Това е процеса на планиране – грубовато нахвърляне на идеи, случайни хрумки и „сламки“ от които по късно дизайнера прави един работещ проект. Тези „офлайн инструменти“ са идеално средство за създаване на предварителните скици на даден дизайнерски проект.  Правенето на скици, много на брой, бързи, детайлни, задраскани – това е начина на избистряне и търсене на идеята. Позволете си да триете, задрасквате, разрушавате формите които сте нарисували, внасяйки контролиран хаос във всичко това и нарушаване на готовите елементи, достигаме и създаваме това, което трябва. Колкото и груби да изглеждат, колкото и хаотични да са, криви недогледани и прочие, те представляват основаната схема по която ще се движи дизайна. Имаме ли тези груби скици, това значи че идеята е изяснена и можем да пристъпим към подбирането на изразните средства, с които би могъл да се реализира дизайна.

Изследването на други подобни проекти носи допълнителна информация и яснота за проекта, който е подхванал дизайнера. Разглеждането на каталози и разглеждането на решенията на чужди автори е полезен но и сравнително опасен начин за изясняване на идеята. Дизайнерът трябва добре да разграничи изследването и коментирането на чуждия труд, от възможността да изкопира в даден момент труда на негов колега.

Когато идеята е изяснена, идва следващата стъпка в която трябва добре да подберем изразните средства, с които бихме предали най-добре посланието на идеята ни. Това е може би най-критичният момент когато се работи по проект. Изключително важно е дизайнера да има богата обща култура и отворен мироглед, които ще му помогнат да се отърси от всякакви закони в дизайна, които биха го ограничили по някакъв начин да реализира идеята си. Тоест – за да е добър дизайнера, за да взима правилните решения той трябва да не се бои да експериментира даже и когато избира изразните средства с които иск да предаде идеята на проекта си. Изразните средства могат да бъдат най-различни – изображения, форми, графики, шрифтове, видео (ако дизайнерския проект е за уеб), анимации…всичко което по някакъв начин може да бъде възпроизведено. От там нататък всичко друго зависи от начина на комбиниране на тези елементи, принципите на построяване на композиция, избора на цветови тоналности и прочие.

Чак когато и този етап е приключен, може да се пристъпи към реализация на проекта на компютър със софтуерни инструменти. Всеки дизайнер трябва да може да работи със софтуерните продукти, които са се наложили като еталон в света на дизайна. Дизайнерските програми, които се ползват по цял свят от всеки един дизайнер са: Adobe Photoshop, Adobe Illustrator, Adobe InDesing, CorelDraw, Quark Xpess, като последните 3 са предимно за предпечатна подготовка.

В зависимост от това което е поставено като задача на дизайнера има и някои чисто технически принципи и правила, които дизайнера трябва да спазва. В общи линии те се отнасят до формати годни за печат, размери и оразмеряване, резолюции. Друг важен фактор е избора на подходящ цветови режим и разграничаването им, кой къде се използва. Така например за уеб се използва RGB, но за печатния дизайн се ползва CMYK (и Pantone за по специфични проекти). Като пример може да се даде, разработката и дизайна на логото – то трябва да се изготви в три варианта: черно-бял, контурен и цветен. И в трите варианта, то не трябва да губи от своята форма, да изглежда еднакво и да се чете. За да се провери четимостта на едно лого, то трябва да се намали до около маскимум един-два сантиметра. Ако и тогава не се губи и се чете, значи логото ще бъде подходящо.

През цялото време докато дизайнера работи, не трябва да се страхува да зареже това което е направил, да го изтрие и унищожи. Защото именно чрез унищожаването на една форма се крие друга форма.