Като голям фен на Трансформърите, чакам всеки нов филм с голямо нетърпение и трепет, за да ида и да се насладя на 2часовото трансформиращо се изживяване. И тази година не пропуснах 3тата част , а именно: Transformers: Dark of the moon (накратко TF3). И няма как иначе – все пак съм отраснал с анимационната му версия, гледал съм както оригиналите така и почти всички останали други версии.

Надявам се ти който четеш тази статия да си от феновете на Трансформърите, да си гледал анимацията и първите 2 филма и да не си от онези сухари които гледат филми, за да разсъждават философски над проблемите на героите във филма. Ако си от тях, философите, моля те натисни червения хикс.

Ако обаче си заклет трансформър и се удървяш от кеф, гледайки как Оптимус разпаря механичното тяло на някой Десептикон и навсякъде хвърчат метал, кабели  и смазочна течност, значи ще имаш желанието да прочетеш статията до край.

Майкъл Бей този път е надминал себе си. Излишно е да казвам кой е Майкъл Бей и кои филми е правил. Всеки интересуващ се поне малко от кино, знае кой е Майкъл Бей и какви филми прави. А неговите са просто уникални. TF3 не прави изключение.

Първите 2 филма – Transformers и Transformers: Revenge of the Fallen показват ясната тенденция на Майкъл Бей – във всеки нов филм за роботите да прави все повече и повече трансформъри. И този път е увеличил бройката. Аз лично очаквам някой от следващите филми за Оптимус и дружинката му, да е само за Трансформърите и войната на Кибертрон. Мога да се хвана на бас че ще има такъв филм.

Какво става в новия филм?

Минали са няколко години откакто Оптимус, Бъмбълби, Айрънхайд и дружината от смели юначаги са победили в Египет, Падналия.. Казвам няколко защото Сам Уитуики (егати името) е завършил колеж, а за да завършиш колеж се искат да минат около 4-5 години. Поне. Сам се опитва да си намери работа. Почти безуспешно докато все пак не му излиза късмета. Работатат му е гадна, но пък поне има страхотна мацка до себе си. Мен лично не ме обхвана чувство на носталгия за дето изритаха Меган Фокс и я заместиха с русата красавица Роузи Хънтингтън. Таа Роузи играе мега-супер-сексапиланата красавица и гадже на Сам. И ако се чудите как смотльо като Сам си е хванал такова гадже то отговора е ясен: намери си приятел трансформер-камаро и стани национален герой побеждавайки лошите герои и хоп имаш си мега яка приятелка

В началото няма много екъшън и бойни робо-сцени, но пък се компенсира от смешните лафове на малките уродливи роботчета, които живеят със Сам. Също така намесват и НАСА, полетите до луната и защо аджиба са ходили на тая пустош, малко конспирацийки не са навредили на никой филм. Точно тази нишка в сюжета ми допадна много как са я вплели в общата картинка.

Както казах, Сам опитва да си намери работа, намира си но с помоща на шефа на гаджето си. Който успешно дразни Сам, като подарява скъп Мерцедес SLS на Карли (гаджето на Сам) който се оказва зъл десептикон. Карли пък типично за всяка супер-сексапилна мацка дразни всички мъже около себе си, както в офиса на Сам така и в своята работа. Но пък е страшно парче !!!

Периодично се появява и друга зла гадина – Шокуейв. Зъл гаден циклоп-десептикон, който контролира още по гаден трансформър, който мяза на метален Кракен, и причинява огромни поражения в Чикаго – разбира кърти павета, бута сгради…

Междувременно има и свежи роботски попълнения. На страната на Автоботите се бият Дино (Ферари)  и някакви Рекъри които се държат като големи селяни. Но пък са забавни. Също така си имаме и нов баш робот – Сентинел Прайм. Той се води предшественика-лидер на Автоботите преди Оптимус. Изненадата е, че всъщност не са бий на страната на добрите а в комбина с лошите.

Сентинел се оказва двуличен трансформър и предва Оптимус  и компания, съюзявайки се с Мегатрон и иска да прецака нас хората, довеждайки Кибертрон на земята. Иска да ни пороби и да му лъскаме джантите и гайките, но няма как да стане това. С Мегатрон опитват да телепортират цялата планета тук, но не им се получава. Сентинел предава и Мегатрон, а по късно Оптимус рита металните камбани и тримата – Сентинел , Мегатрон и Шокуейв.

Специалните ефекти са на изключително високо ниво. Нямам думи просто. Трансформърите ми стоят изключително живи и истински, просто нямам думи. Въобще нямам намерение да коментирам тази част от филма, защото просто не мога да намеря думи с които да изразя кефа си от визуалната наслада, която изпитаха очите ми. Музиката и озвучването бяха нечовешки яки, няколко пъти настръхнах, а там където Linkin Park изпълняваха саундтрака беше просто…. без думи!

Като заключение мога да кажа – гледайте филма! Заслужава си. Дали ще е на 2D или 3D няма никакво значение. Идеален летен микс от фантастика, екшън, и история, подходящ както за малки така и за големи, който ще ви предостави 2 часа и половина перфектно забавление. А ако сте фен, то непременно трябва да го гледате !

Андреа и Галена – Блясък на кристали (спонсорирана и рекламира продукта на Мастика Пещера)

Сантра и Кристо – Неска Фен съм ти (спонсорирана и рекламира продукта на Nesscafe)

Lilana ft FloRida – Out My Video (спонсорирана и рекламира продукта на Nesscafe)

Галя – Другата част (спонсорирана и рекламира продукта на Nesscafe)

Често казано този похват ми харесва и то доста. Не е типичната реклама, с някакви ефекти и евентуален скрит замисъл (в някои липсва…), а е нещо ново и свежо поне за българския пазар. Така се разчита предимно на креативното мислене на певците, а не толкова на хората от дадена рекламна агенция. Ново е, свежо е, дано само не го развалим по типично български му начин.

Някои истории са създадени, за да се пишат от хората и разказват във времето. Истории с легенди, истории с герои и мистични елементи. Тази история е стара колкото пясъците в пустинята, създадени преди векове.

Историята за мистичните Пясъци на Времето, история за Принцеси, магически артефакти и  за Принцът на Персия !

Честно казано ми е изключително трудно да започна, да напиша тази статия. И ме е яд – яд ме е защото всичко друго мога да напиша, да разкажа, но за това просто не намирам думи. Или намирам, но не стигат за да опиша това, което изпитвам към историята на Принца. За повечето от вас, това е просто филм, филм за който знаете че е създаден по една игра и нищо повече. Може би сте играли играта, може би не, но за вас това е просто една игра, просто един филм. Но историята на Принца е много повече от това, което се вижда на повърхността.

Нека започнем с малко история…всичко започва през далечната (но не толкова) 1989 година, когато Джордан Мечнер вписва първите редове от легендарната история на Принца.  За кратко време тя се превръща в бестселър

„Исках да създам свят, какъвто не е имало във видеоигрите, – разказва дизайнерът. – Първите дни на видеоигрите приличат на първите дни на киното. Оглеждахме установени жанрове като фентъзи и научна фантастика, за да открием елементи, които могат да ни свършат работа. При „Принцът на Персия“ исках и да създам герой, който сякаш е от плът и кръв – и ако падне от някой покрив, наистина ще го заболи.“

И успява. Мечнър успява да създаде един великолепен герои, като за целта черпи вдъхновение от древни книги като „Шах-наме“ и „1001 нощи“, в които се разказват множество подобни легенди за велики персийски герои и съдби. Всичко започва със създаването на една игра – толкова неугледна по това време, че сигурно се е смятала за върха на технологиите. Въпреки това, тя грабва феновете не с графиката си, а с историята която предава. В последствие минават години, технологиите се усъвършенстват и Мечнър, заедно с UbiSoft Montreal пресъздават Принца – така както винаги е трябвало да бъде. Поредицата се възражда с The Sands of Time, след това биват създадени Warrior Within и The Two Thrones, a този месец предстои да видим още една част от играта озаглавена The Forgotten Sands.

Като цяло в история на легендарния Принц, се говори за това как всеки човек, колкото и да обикновен, може да постигне това което иска и да промени, да напише своята съдба така както той я вижда. История която учи, как да не се предаваме, как да водим битките в живота си и винаги да защитаваме това, което смятаме за правилно.

Преди около 3 години се разнесе слуха че историята на играта ще бъде филмирана – това за което всички фенове, толкова мечтаеха и се молеха. Защото тази история, този Герой, заслужава да бъде изпратен на ново ниво, да бъде разказана още веднъж историята за силата, смелостта и куража на един Принц на Персия !

И ето че днес, 2010-та година, дойде момента – момента в който всички, които обожествяват и вникват дълбоко в душата на Принца, имат възможността да се досегнат още веднъж до величествената му осанка и да владеят и завихрят още веднъж Пясъците на Времето.

Да, на 21 Май 2010-та година, е паметна дата за много от нас…въпреки всичките съмнения и дискусии които се водеха, по време и около създаването на филма, че филма няма да следва историята на играта, се оказа точно обратното. На 21-ви май 2010 беше премиерата на Prince of Persia The Sands of Time и тя беше величествена също колкото и легендарния принц.

Филмът е дело на продуцента Джери Брукхаймър и режисьорът Майк Нюъл, за първия знаете че е създател на филмите от поредицата Карибски Пирати.  В главните роли участват Джейк Гиленхал (принц Дастан), Гема Атертън (принцеса Тамина), Бен Кингсли (Назим), Тоби Кебел (брата на дастан, Гарсим).

Историята във филма

Много от нас феновете, мислехме че историята във филма, ще бъде коренно различна от тази в играта – мисли породени от факта, че повечето филми по игри, не са добре реализирани и в повечето случаи само името на филма е същото като в играта. Тук обаче не говорим за коя и да е игра, нито за някой случаен продуцент хванат от пустинята на Персия и мога смело да заявя, че това е най-добрата екранизация на игра.

Историята започва с разказа, как младия Дастан от момче-сирак, израснало на улицата бива взето под кралското крило и става негов осиновен син.

Крал Шараман тогава още млад, му се раждат два сина – Тъс и Гарсим, но въпреки всичкото щастие, той чувства, че нещо му липсва. Един ден на пазара в града, стражите хващат приятеля на Дастан – Бис, и тук младия Дастан  проявява своя характер, като защитава приятеля си. Това прави силно впечатление на крал Шараман и той го взима в двореца си, като го осиновява и му дава семейство и дом.

15 години по късно, вече пораснал и Принц на Персия, Дастан желае да вземе участие в битката срещу свещения град Аламут, в който се предполага, че се изработват могъщи оръжия за враговете на Персия. Братята му обаче решават, че Дастан все още не притежава опита да води армията и не му е дошло времето. Дастан обаче има склонността да не изпълнява заповеди и предприема атака със своите хора срещу града, като по този начин осигурява и дава възможност на братята си да проникнат в града.

Междувременно в град Аламут, принцеса Тамина – висшата жрица и пазителка на свещените Пясъци на Времето, се опитва да предпази древна реликва – Камата на Времето, която има огромна сила. Тя възлага задача на един от жреците, да изнесе кинжала от града и да го скрие, но Дастан се сблъсква с него и го побеждава, като по този начин се сдобива с Камата.

Градът е превзет и за да го запази, за да запази поданиците си (а и за да е близо до Камата), принцеса Тамина се съгласява да стане жена на Принц Тъс.

Нещата тук обаче започват да се объркват. Тъс моли Дастан да представи новата му невеста на възрастния им баща – крал Шараман, като му поднесе подарък – красива и изящна роба. За нещастие Дастан, не знае че робата е отровена и по този начин, без да иска убива баща си. Градската стража и братята му го погват с цел да го заловят и осъдят.

Междувременно Дастан се съюзява с принцеса Тамина, и заедно се опитват да защитят Камата и да изчистят имената си – най-вече Дастан. По петите им обаче тръгва доста народ – войниците на Тъс и Гарсив, разбойници и уж изчезналите Хасасини, които са изпратени от чичо му Назим. Всъщност оказва се, че Назим е този който е отровил робата. Целта на Назим е да се сдобие с Камата, защото тя притежава силата да връща времето – уловката: камата може да връща само до минута от времето на събитията, но тя е и ключа, който може да освободи от затвора им могъщите и разрушителни Пясъци на Времето.

Пясъците на Времето били създадени и изпратени от Боговете, защото те видели, че хората започват да стават прекалено нагли – като наказние те изпратили пясъците, но едно малко момиче с чистотата си и вярата си успяло да смекчи божествения им гняв и да възпре Пясъците.  Боговете затворили пясъците в огромен часовник и дали ключа за контролирането им – Камата. Така това малко момиче станало първия Пазител.

Назим иска тази сила, за да може да се върне назад във времето и да промени събитията така, че той а не брат му Шараман, да бъде владетеля на Персия.

Въпреки всички препятствия, врагове и проблеми с които се сблъсква, въпреки че губи братята си, Дастан успява да спре безумния план на Назим и даже успява да предотврати всички предстоящи събития. Когато спира Назим, Дастан връща времето, до онзи момент когато намира Камата. Тогава той се изправя пред братята си и успява да докаже че Назим ги е подвел да атакуват град Аламут, уж че се произвеждали оръжията за враговете им.

Назим е убит, а Принц Тъс жени Тамина за Дастан, като израз на съюза между двете кралства.

Ефекти и актьорска игра

Такова перфектно съчетание между актьорска игра и специални ефекти не бях виждал скоро.

Актьорите играят перфектно ролите си – имах притеснения че Джейк Гиленхал, не е добър избор за ролята на Принца, но сбърках. Джейк изиграва перфектно ролята на Дастан – улавя идеално характера на героя си: млад и совенравен, смел и неразумно дързък войн, защитаващ и винаги биещ се за това, което смята правилно.  Улавя и безгрижния и заядливо-шеговития характер на Принца – лафовете и начина по който говори и се държи. Дастан не е прекалено мрачен или прекалено лигав, шегува се, не се взима на сериозно, но когато трябва да е сериозен го прави.

Ефектите в играта са едно от любимите ми неща. Аз съм човек, който е завършил образование пряко свързано с киното и специалните ефекти и гледам внимателно на тяхното изпълнение. Да, в днешно време всеки нов филм е пълен с ефекти – отчасти се губи даже актьорската игра и самите ефекти, изработени „ръчно“. Тук обаче има страхотно съчетание между компютърно генерирани ефекти  и такива създадени от човешка ръка. Костюмите, декорите и всичко останало е изпипано до последния детайл, като специално е обърнато внимание на автентичността им за периода в, който се предполага че се развиват действията – 6.в.пр.Хр.

Заключението ми от всичко до тук е че…..този филм промени мирогледа ми. Всъщност той е променен и даже изграден още отдавна когато започнах да разбирам Принца. Този филм не е типичната екшън-приключенска-фантастика, изпълнена с много бойни сцени, акробатични номера и ефекти. Този филм учи и възпитава, показва характер и сила. Силата да контролираме живота си, да искаме и защитаваме това което смятаме, че е правилно, да не забравяме кои сме и от къде сме тръгнали…..

Ако забелязвате започвам статията доста скучно…със обикновенно заглавие, а и май и самата статия така ще върви. Аз обичам киното и това да гледам филми и когато гледам нов филм, който ми е харесал, веднага реагирам, като пускам статийка с интересно съдържание за филма. Това което обаче гледах наскоро беше втора част на IronMan – супергерой от елита на Marvel.

Слабия старт на тази статия се дължи на слабо реализираното продължение на IronMan. От всички филми, които излезнаха тази година това тримесечие, Железния човек просто не постигна това за което беше гласен – да бъде новия блокбастър. Даже филма Kick-Ass ми се стори доста по-интересен и интригуващ, отколкото продължението на Iron Man.

Слабото продължение на супергероя Тони Старк, даже не беше замазано от страхотния актьорски състав в лицето на Робърт Дауни Джуниър, Скарлет Йохансон, Самюел Л. Джаксън, че дори и самия Мики Рурк. Всъщност слабата им игра май се дължи на слабата режисура дело на Джон Фавро, който тук си е оставил ръцете.

Историята на втората част за железния човек, може да бъде вписана в няколко реда. Светът вече знае че iron man и Тони Старк са един и същи човек и кажи речи армията на сащ иска да притежава костюма му, като част от военния си арсенал. Старк обаче отказва, защото знае че технологията му ще попадне в ръцете на кофти пичове и ще стане голям проблем. Междувременно паладия в гърдите на Тони, трови кръвта му въпреки че пие разни хлорофилно гнусни коктейли. Въпреки това с всеки изминал ден той става все по зле и той се отдава на нарцисизма и пиянство, демем живее ден за ден. За да си осигури наследник, той назначава Пепър (Гуиент Полтроу) за изпълнителен директор на компанията му прехвърляйки всички отговорности на нея.

Междувременно освен с болестта си, Тони рита задника и на един грозен руснак и мой адаш – Иван „Камшика“ Ванко, който си прави нещо като електрически камшици с които руши всичко по пътя си. Руския грозил пък се обединява с Хамър, който е техно-враг на Тони и все си мерят пишките, кой по-голямо бум-бум е направил.

За сметка на това обаче Ник Фюри, който цъфва като на екрана дава идея на Старк как да се излекува и да замести паладия с по-мощен елемент, който няма и да го трови. Само дето Тони трябва да открие нов химичен елемент

За финал Тони си подобрява костюма и сритва задника на лошия руснак с малко помощ от Воената машина – управлявана от един негроиден военен пич.

Тук ще си кажете – ок, кво не ти хареса?

Ами това, че полвоината и повечето филм минава доста мудно. През повечето време Старк се самосъжалява, чака деня на смъртта си. Диалозите във филма са повече от ужасни – актьорите говорят едновременно един с друг и става невъобразима какафония. Сценария на филма е от плосък по-плосък. Още първите 20 мин, можете да изгубите интерес към филма, не само заради глупавата актьорска игра, а и заради липсата на ефекти. Боя е малко, много малко. Единственото дейстие е в последните 10-тина минути и то се състои в гонитба между зомбираните хамър-дрони и iron man. Да не говорим че почти не се вижда гонката…по-скоро некви профучаващи обекти. Финалната бос битка пък беше 2-3 мин, дружината от тенекета лесно победи злия пич.

Та, ако мислите че с тов ще запълните 2 часа свободно време…да, става. Но да очаквате нешо голямо от филма – не.

Както знаете хубавите филми, винаги са били обект на дискусия в това блогче. Филмите винаги са ме учили на много неща, повечето от които добри, но за жалост не се задържат дълго в кухата ми лейка.

Такъв филм е Kick-Ass (Шут в гъза), който излезе неотдавна по родните киноекрани. За разлика от повечето филми, той не е типична филм за супергерои с който сме свиканли, гледайки продукциите на MARVEL и/или DC. Честно казано ако не си напънете малко сивите вещества в главите ви, няма да разберете много филма и може да ви се строи даже неистово малоумен.

За щастие това не се случи при мен. Живо доказателство, че не гледам филми само заради ефектите им

В Kick-Ass ще се срещните с болните амбиции на гимназиста-чикиджия и типичен geek, Дейв, който като всички останали отритвани от множеството овце, гледа да се самоизолира в своя си свят управляван от комиксите и компютрите. Въпреки че живота му не е от трудните, не е от пичовете в даскало които всички харесват, всички им се кефят и гледат да дружат.

Всичко това Дейв, замества обаче с комикси и задоволително ниво на изгледаните порно филми, а кошчето му е постоянно пълно със салфетки.

За жалост някой път ако се вживяваш прекалено много в комиксите може да си навлечеш неприятности и Дейв прави точно това, решава че трябва да стане супергерой! Естественно покрай това яде ама такъв брутален тупаник, че по едно време направо ми стана жал за малкия чикиджия… Въпреки добрите си намерения, отнася такъв пердах през повечето време, че ако има калсация за супер герой ял най-много бой от враговете си, той определено я печели. Забърква се постепенно с местния наркобарон и почва да яде още повече пердах.

За сметка на това обаче си намира приятелка! Да, колкото и странно да звучи – покрай всичкото геройство, преструвки пред мацкат,а че е гей, все пак топва чушлето и то не веднъж. Тук е за завиждане и малки пъклени планове започват да се формират в иначе простия ми мозък  >:}

Какво ти трябва за да станеш супергерой?

1. Готино име! Голям успех имат героите които свързват имената си с животиснкия или буболчековия свят – spiderman, batman, жената котка и други подобни от зоопарка. Препоръчително е името да ви е от една дума, за да го запомнят по-лесно.

2. Костюм! Костюмът ти ясно трябва да е свързан с името и идеята на героя. От опит можем да кажем че перелините и наметалата не са добра идея.

3. Мусколесто тяло – освен ако не сте дурако-устойчив, по-добре е да имате мусколесто и здраво тяло, за да държите на пердаха, който ще ядете. Колкото и да сте добри, ще ядете пердах, щот винаги има по-добри.

4. Въоръжение – повечето супергерои имат оръжия: мечове, камшици, огнестрелни оръжия и прочие гъзарии. Ако сте мошенник като Батман, може и цял колан със странни gadget-и да си приготвите.

5. Превоз – може да пропуснете тази точка, ако по някаква случайност имате роботизиран костюм с реактивни патъчки ( Iron Man). В такъв случай избирайте подходящо возило, защото освен за бягство от множество неандарталции мислещи злото ви, колата/мотора служи и като средство за сваляне на мацки.

Ами, държанието на супергероя?

1. Трябва да сте като Ганди – винаги настроени да помагате на хората около вас. С разликата, че вий ще го правите като раздавате от юмруците си в лицата на грозните лошковци.

2. Трябва да сте държаливо копеле! Колкото и пердах да ядете, винаги трябва да искате повече, като отказвате да се предадете в борбата си срещу злото. Явен признак на мазохизъм!

3. Тайнственост – за препоръчване е да пазите самоличността си. Ако разберат кой сте, непременно зарежете точка 1, и убийте този който знае. Ако решите да се доверите на някой направете го свой помощник, за да споделя част от пердаха който ще отнасяте.

4. Да искаш, ама да не можеш. Това става когато искате да залюбите някоя мацка, но ако го направите може да я изгубите, защото лошите в това виждат вашата слабост. За предпочитане е да бъдете самотен отшелник.

Какво печеля като съм супергерой?

1. Слава. Всички ще ви се прекланят и същевременно ще ви оплюват. Ще има плакати с вашето име (някой път от типа Издирва се), ще ви правят купони и ще бъдете постоянно в новините.

2. МАЦКИИИИИ !!! Много важна придобивка! Почват да ви се лепят веднага щом пречукате първия си злодей. Дните на лъскане на едноокия джо, пред телевизора ще свършат завинаги!

3. Много ПЕРДАХ!

Сблъсъкът на титаните – епичен разказ за желанието на хората да се освободят от тиранията на боговете. Най-накрая излезна по кината (и родните тракери), доказвайки че гръцката митология е дойна крава за зелени долари, а холивудските продуцетски студиа се възползват максимално от това.

Тази година се оказва доста митологична. Първо бяхме свидетели на „Пърси Джаксън и Похитителят на мълниии“, а сега се наслаждаваме на нетолкова холивудската измислица – „Сблъсъкът на Титаните“. Не че втория не е измислица…

Тазгодишния Сблъсък на Титаните  е римейк на филма от далечната 1981-ва година, когато още бай ви Иван не е бил и еротична фантазия в мозъка на родителите си. Преди да гледам новото холивудско чудовище, реших да си направя труда да изгледам пенсионирания му предшественник и да направя сравнение между двата. То хуу – изгледах и двата, но се появи проблем – доста невъзможно се оказа да сравнявам филм от 81-ва с филм от 2010-та година. Поне историите им се припокриваха през повечето време. Оставяме настрана факта че филма от 81-ва има невероятно олд-скул ефекти и 3-те часа шрез които го гледах ми се сториха повече от дълги.

Новият сблъсък обаче се оказа доста приятно филмче. Е абстрахираме се от факта, че Warner Bros са попренаписали някой и друг мит от гръцката митология, но това ще ви направи впечатление само ако сте като мен запален по древните истории. Ако сте от редовните потребители, поглъщащи всичко което им се предостави (правя аналог с Троя, където Патрокъл беше представен като братчед на Ахил) от Холивудската сцена, то тогава няма да ви направи голямо впечатление.

Всичко започва с историята за това как са пръкнали Олимпийските богове и начело с големия шеф Зевс – гръмовержеца, решили да свалят баща си Кронос от върховното божествено тронче, за да владеят всичко що шава по земята. То тогава не имало много шаващи елементи и Зевс решил да пръкне хората. В последствие става ясно, че ний хората сме храната на боговете – демек те са хранят с нашите молитви и така живеели и черпели силите си.

Всичко хубаво, ама Зевс не знаел да си държи оная работа в гащите и решил да накаже един вдигнал се на бунт цар, като изчукал жена му. Въпросния цар, като разбрал хванал се за топките и натикал жена си и полу-божественото си отроче в един сандък па ги метнал в океана. В същия момент Зевс го треснал с една мълнийка и он, станал мноо грозен.

Малкия пишлегар – Персей – извадил късмет и една рибарска двойка го намерила, отгледала го и т.н.

В последствие Персей (Сам Уорингтън), остава без доведените си родители, щото друг цар под влияние на загубената си съпруга, взел че искал да сваля боговете. Тръгнал нашия бутал храмове, статуи и в резултат на това дофтасал Хадес (бога на подземното царство), който отправя заканата си че до 10 дни ще освободи всемогъщото си, многопипално добиче – Кракен.

Естественно нещата за Персей стават все по кофти – всички разбират че той е полубог (само дето той идея си нямаше) и взимат да го юркат да ги спасява. Той обаче иска само да килне Хадес, щото утрепал родителите му. И така се събира сговорна дружинка, която поема на поход да търси начин да трепе кракена. През цялото време Персей отстоява твърдоглавието си, че иска да победи като човек, а не като полубог, край него пък приятелите му мрът. Чаак накрая кога всички измряха, барабар с възлюбената му полубогиня Йо (Гема Атертън – която ще видим в ролята на принцеса Тамина в Принцът на Персия: Пясъците на Времето), чак тогава му иде акъла у кухата лейка и приема даровете на божествения си татю. Поема обратен курс на гърбъ на крилатия катър Пегас, за да убие навреме Кракена и то па взе че му се получи.

Толкова със сторито на филма.

Откъм ефекти – филма просто кърти от всякъде. Невероятна графика, невероятни ефекти и всичко мноооооого голямо. Всичко е изпипано до последния детайл, монстрите като мойри, духове, кракени и всякви други гадини са страхотни и оригинални.

Актьорският състав пък си играе ролите повече от добре. Сам Уорингтън пък явно му е харесало да държи прочуственни и дълбоко надъхващи речи, та и тук правеше това.  Гема Атертън пък загравя с тази малка роля в Сблъсъка, преди да я видим в следващия и филм – Принцът на Персия: пясъците на Времето. Лиам Нийсън пък реши да свали Джедайското расо и да стане върховния бог Зевс – манията му за величие явно няма граници

За жалост с това се изчерпва познатия актьорски съства. Всички останали и да ги познаете и да не ги познаете няма голяма файда, понеже едва ли друг път ще се сетите за тях.

В крайна сметка филмчето е страхотно. Ако ви се гледа наситена с екшън и фантастика приказка за древния гръцки свят, това е вашия филм.

Ако съм пропуснал някоя (а сигурно съм), пуснете линк към нея като коментар и ще я добавя

Докато не изгледах филма не осъзнавах, че съм забравил детската приказка „Алиса в Страната на чудесата“ – а филмчето се оказа толкова вълшебно и приказно с купища невъзможни неща, че се запитваш – ами ако котките можеха да говорят ???

Като малки деца повечето от вас, съм сигурен че са отраснали с приказките за Алиса, за лудия Шапкар, Белия заек, Близнаците Туидълди и Туидълдум, Гъсеницата и прочие приказни герои. За тези които са нямали щастието все още да гледат филма, в него се разказва за вече порастналата Алиса – 19 годишно готино маце което се изправя пред редица дилеми за да открие съдабата си, като спре веднъж завинаги терора на Червената кралица.

Всичко започва, когато майката на Алиса я подготвя за нейния велик ден, в който някъв  грозен нещастинк със запек и предлага брак. Алиса остава втрещена от предложението, както и от това че всички се опитват да и казват какво да прави – как да яде, как да танцува, как да говори и прочие. Тя бяга от „годежното си парти“ като следва Белия заек и пада отново в дупката, която я отвежда в Страната на чудесата.

Там тя се среща отново със своите стари познайници – Чешуърския котарак, дебелите братя Туидълди и Туидълдъм и разбира се синята гасеница Абсолютем, който дърпа марихуана като мазен растафарианец (справка – растафарианец: ония пичове със сплъстените коси). Гъсеницата се явява нещо като учителя Йода, ръси странни лафове и заявява че това не е Алис все още. После Алис бива погвана от нещо голямо, зъбато и космато. Успява да му избяга и се среща с Лудия Шапкар (Джони Деп), който я смалява толкова много че я пъха в чаеника си за да я скрие от Валето и картите-войници. Впоследствие Алиса разбира какво е станало в Страната на чудесата, и че сестрата на Бялата кралица, с ненормално огромно тиква – Червената кралица е завзела трона и тероризира всичко живо.

Все така тъпо и упорито обаче (типично за момиче на нейната възраст) отказва да приеме съдабата си и женския и акъл постоянно мисли че това е само сън, ноо към края на филма вече се взима в ръци, побеждава едно драконо-подобно като му резва главичката и праща Червената кралица в девета глуха

Дотук с историята…в графично отношение, малката Алиса спокойно може да се мери с друг графичен и пълен с ефекти гигант а именно AVATAR. Филмът е невероятно красив, Тим Бъртън така е реализирал света на Алиса, чегледайки го на голям екран, на 3D се чудите де аджиба се намирате – в кинозалата или в Страната на чудесеата.

Все пак графиката на Алиса е доста по различна от тази на големия си брат AVATAR понеже таргета на зрители е главно към децата. Графиката на Алиса не е толкова естественна, колкото на Avatar, тя е по скоро детска и наивна, но е направена максимално натуралистична и обхващаща магичния свят на Алиса. Всичко е много шарено, много вълшебно и невъзможно.

Актьорската игра също е перфектна – Джони Деп играе ролята на Лудия Шапкар сякаш образа му е точно правен за него.

Повечето актьори и герои във филма се дело на компютърната графика, но въпреки това начина по който се държат е толкова естествен и забавен, че не ти прави впечатление наличието на малкото жив народ във филма. Да слушаш и гледаш държането на Заека дрогиращ се с чай е просто сигурен признак, че ще се спукаш от смях.

Филмчето завършва с невероятното изпълнение на Аврил Лавийн и песента Underground. Акоо трябва да съм честен (и се абстрахирам от това че Аврил яко ме дърви само като я видя), Аврил повече ми допада като Алиса отколкото настоящата артистка, но това си е мое мнение.

Изгледайте филма, пийте чай с заека и Шапкаря, потопете се в магията на Сраната на чудесата – няма да съжалявате

Само преди 3 дни, на 7-ми март в Кодак Тиътър в Лос Анджелис (града на падналите ангели), се проведе за 82-ри път, церемонията по награждавеното с Оскари. Водещи на шоуто бяха Стив Мартин и Алек Болдуин.

Всички с голямо нетърпение очакваха оскарите и имаха своите фаворити…Наскоро излезналия филм на Джеймс Камерън – AVATAR беше с най-много номинации и определено беше лидера, който се очакваше да вземе най-много оскари и най-добрите. За жалост на Камерън, нещата не се подредиха както той ги очакваше – филма му спечели само 3 статуетки, които бяха предимно заради ефектите му. Цялата слава и очаквания за AVATAR бяха помрачени от „Войната е опиат“ и „Прешъс“.

Тази година Академията, отявлено заяви, че водещи за тях са марсолите и „патриотизма“. Имаше и такива които си заслужиха оскарите, въпреки че от цялата церемония БНТ1 показа едва 1/3-та от награждаването…типично по комунистически: Как ще показваме шоуто на загниващия капитализъм.

Аз съм твърдо против наградения „Войната е Опиат“ на Бигълоу, понеже с нищо този филм не е иновативен или качествен. Нейният филм е просто поредния филм за войната в Ирак. Има суамти таквиа филми и всичките са едни и същи – американските момченца отишли в Ирак да трепят населението, правим  им филм да се види какви герои са и им даваме награда. Много качествен филм.

„Прешъс“ пък беше живо подмазване. Избран за най-добър сценарии, „Прешъс“ е просто един сополив разказ за черната, 130кг свиня, забременяла от баща и. И през цялото време дебелото черно топчесто животно реве, самосъжалява се и т.н. и т.н…Страшен филм.

И така наградените са:

Най – добър филм:
„Войната е опиат”

Най – добра главна мъжка роля:
Джеф Бриджис за „Crazy Heart”

Най – добра главна женска роля:
Сандра Бълок за „The Blind Side”

Най – добра мъжка поддържаща роля:
Кристоф Валс за „Гадни копилета”

Най – добра женска поддържаща роля:
Моник за „Прешъс”

Най – добър режисьор:
Катрин Бигълоу за „Войната е опиат”

Най – добър оригинален сценарий:
Марк Боул за „Войната е опиат”

Най – добър адаптиран сценарий:
Джефри Флечър за „Прешъс”

Най – добър оператор:
Мауро Фиоре за „Аватар”

Най – добър монтаж:
Боб Муравски, Крис Инис за „Войната е опиат”

Най – добра сценография:
Рик Картър, Робърт Стромбърг за „Аватар”

Най – добри костюми:
Санди Пауъл за „Младата Виктория”

Най – добър грим:
Стар Трек

Най – добра музика:
„В небето”

Най – добра песен:
„The Weary Kind“ – „Crazy Heart”

Най – добър звук:
„Войната е опиат”

Най – добър звуков монтаж:
„Войната е опиат”

Най – добри визуални ефекти:
„Аватар”

Най – добър анимационен филм:
„В небето”

Най – добър чуждоезичен филм:
„El secreto de sus ojos” (Аржентина)

Най – добър пълнометражен документален филм:
„The Cove”

Най – добър късометражен документален филм:
„Music by Prudence”

Най – добър късометражен анимационен филм:
„Logorama”

Най – добър късометражен игрален филм:
„The New Tenants”