Чао и надявам се скоро да не се видим пак. Ако можех да избера година в която да се върна, определено нямаше да е 2011.
И въпреки, че имаше хубави неща през изминалата година, лошите като че ли бяха повече.

И ето, остават само някакви часове до края на 2011-та година. Още една година изтече от живота, който така или иначе пропиляваме. Но какво е да пропилееш още няколко часа на фона на това, че цяла година не си си обърнал внимание, нито за миг. Ок, стига песимизъм, трябва да остане малко и за останалата част от статията.
Типично за всяка година, типично и в блогърски стил си правя ретроспекция на изминалата година. Не просто, за да се изфукам какво съм постигнал, а защото имам его което трябва да бъде чесано постоянно, а и защото съм мазохист – нещо с което се гордея особено много.

Нека да започнем с професионалния план. Ами сравнително успешна година. За мое най-голямо щастие, клиентите ми не намаляха заради кризата, напротив – имах нови и нови. Успях да постигна някои неща, които исках доста време да реализирам. Бях част от голям екип, след това започнах да градя сам свой такъв. Наново, но няма нищо вечно все пак. В момента успявам да осигуря работа не само за себе си, но и за колегите, с които работя. Това ме радва най-много. Успях да наредя нещата така, че да има работа както за всеки така и за напред. Доволните клиенти са си доволни клиенти.

Паралелно с това пуснах и официалния си бранд – DesignDevils. Той си беше пуснат и преди но не се работеше по него. Едва от скоро разбрах каква грешка съм правил да не го развивам, но ето че дойде и неговото време. За мое щастие той е ориентиран към пазара в чужбина. От края на 2011 година, а по сериозно 2012-та, ще работя изцяло върху стъпването на DesignDevils на пазара в чужбина. За сега това е цел номер 1. А ако съдя по посещенията в сайта на DesignDevils и заявките за оферти през него, то значи работя в правилната насока.

Тук искам да благодаря на всички, с които работих през тази година. В това число клиенти, приятели, колеги. Благодарение на вас научих много, постигнах много и много повече цели си поставих.

В личен план… нищо ново. Все още съм си единак, все още нямам приятелка. Което не е за хвалене или за споменаване в сайт който показвам пред клиентите си, но пък пука ли ми? Не! Като изключим досадницата, която непрекъснато ме флуди по телефона, положението си е същото. Но явно това е цената която трябва да платя, за да имам успешен бизнес. Личния си живот. За мое нещастие… и за нещастие на цялото ми семейство.. загубих скъп за мене човек. Дядо ми.
Открих няколко нови неща за себе си. Преди всичко – човек съм, смъртен съм. За жалост. Открих, че мога да си признавам грешките, колкото и да ми е трудно, и че не винаги съм правия.. колкото и другите да са криви. Разбрах, че за да постигна целите си трябва да оставя личния си живот .. и душата си… някъде , в някоя дълбока тъмна дупка, оковано във вериги и забравено от всички. Ако искам да съм някой, трябва да забравя кой съм. Парадокс, който не харесвам.
И въпреки това се старая да съм си аз. На пук на всички, които твърдят обратното, на пук на всичко което се случва.

В края на тази година, единственото което искам да пожелая на всички е – щастие и здраве.
А сега, стига сте чели статията ми и вадете шампанското

Все съм си мислил, че безчинствата и коштунствата на родния политически елит, все някога ще свършат, но за жалост, непрекъснато нещо ми се набива в очите като трън в задника, което само доказва противното.

Последната глупост разбира се се върти около изборите за президент. Типично за България, на всеки 4 години, цяла Европа започва да гледа безплатния цирк, който се случва по нашите земи. За жалост писането на книги не ми се отдава, така както хейтването иначе до сега да съм издал бестселъра „Как да загробиш държава – обяснение за глупаци“.
Хитът на деня обаче дойде от колега, който ме алармира за сайта на един от пишман-кандидатите за президент – Алексей Петров. Разбира се, покрай слабоумието с президентските избори се започна едно преливане на пари от пусто в празно в рекламни кампании. Голяма част от тези кампании се вихрят като ураган 13-та степен и в Интернет. Алексейчо не пропуска разбира се да се радва на своя сайт, за който приканва хакерите да го бутнат. До тук нищо фрапиращо.

Да обаче Алексейчо, явно се мисли освен за президент и за дизайнер, защото някак си е изръсил простотията която виждате по горе.
Недай боже да се занимава професионално с двете, трябва да окупираме България с достатъчно количество експлозив и да я взривим.
Аз разбира се, нямаше как да остана назад от темата и реших, че ако съм безразличен към политическата обстановка в това жалко подобие на дръжава, то поне не трябва да съм безразличен към религията която проповядвам.
И като казвам религия, съм на път да анатемосам дизайнерите казали, че сайта му е един от първите които ще оглави вълна от…дъра бъра, държа бъра… Не знам кои са тези пропаднали дизайнери твърдящи това, но не ви прави чест да говорите нещо такова за сайт като неговия. Разбирам, че ви е било платено за тези слова, за това искренно се надявам всеки пиксел който виждате по монитора ви да изгори, ръцете ви да изсъхнат, а очите ви да се вдлъбнат. Анатема, over!

Защо обаче сайтът на Алексей Петров предизвиква такава емоция в мен. Ами чисто и просто е грозен.
И за да не стои темата като хейт окачен на закачалка, нека да кажа защо точно не ми харесва. Типичен анализ който правя за всеки един сайт.

1. Цветова гама – оранжево, сиво, черно. Нищо особено и определено не е толкова новаторска колкото си мисли. Една от най експлоатираната дизайнерска комбинация. В сайта на Алексей Петров обаче даже тя стои кофти. Цветовия им нюанс за жалост не е оцелен добре. Стойностите на сивото спрямо разпределението на оранжевото също не е добро.

2. Стил и елементи – като от преди 15 години, когато тепърва хората учеха какво е това животно photoshop и има ли почва у нас. С подобен дизайн обикновен стартира всеки 12 годишен пубер, желаещ да изкара някой лев от това че е научил как се пуска photoshop-a. Това ясно личи по ужасните черни бордери, дебелите сенки на текстовете, ужасните наклонени линии които са нагло копирани от data.bg.
Аз лично съм виждал подобен дизайн да се върти из повечето уеб мастърски форуми и ако не ме домързи по късно може да потърся точно конкретния линк.

3. Потребителско преживяване – старо. Все едно съм се върнал 15-20 години назад. А все пак сме 2011 година, до година 2012 и слава богу дано дойде края на света за да не гледам повече това извращение на дизайна.

Аз лично няма да гласувам за него, защото ме обиди като дизайнер.
Да ми кажеш, че това е бъдещето на уеб дизайна е кръвна обида за мен, за това отказвам да гласувам за него.
Надявам се ако ти читателю си с нормален мозък, да не гласуваш за Алексей Петров.

Не е срамно да питаш. Не е срамно и да излезеш на улицата гол, радвайки се на слънчевите лъчи огряващи мъжкото ти достойнство… или женските ти прелести.  Аз обичам да питам, о йе.. обичам да задавам въпроси и да научавам нови неща. Почти като хоби ми е, да задавам въпроси. Някой път получавам отговор, друг път не. По забавно е когато не получиш отговор, защото виждаш как човекът срещу теб не може да ти отговори. НО още по забавно .. ооо Да, адски забавно е, когато търсиш решение на даден въпрос и не можеш… не можеш, да намериш отговора.

Защото най-забавно е когато има над какво да си блъскаш главата. Проблем с толкова неравенства и неизвестни (математиката не ми е силна страна), че не знаеш от къде да започнеш, коя сламка да хванеш, кой пъзел да сглобиш, за да намериш решението. Какво, как, защо? Трите думички, които изпълват живота ми със смисъл. Задам ли си ги, всичко идва на мястото си и скуката отминава. Няма значение какво правя, какво работя, какво мисля, какво обичам, какво чувствам. Винаги си задавам точно тези 3 въпроса и ако нямам отговор, значи просто… трябва да задам правилния въпрос

Снимка: Jeremie Julien / Art-spire.com

Щял живот задаваме въпрос. Задаваме ги докато сме ученици, задаваме ги на любимите си хора.. Цял живот преследваме една мечта, да бъдем достатъчно богати. Задаваме си куп въпроси, как да стане това и какво трябва да направим. Въпроси на които се отговаря простичко и обикновено не изискват много време. Всичко опира до труд и само труд. Нищо повече. Дали ще намерим любовта си? Всеки я намира рано или късно. Дали ще в детската градина или 50 години след като завършиш колеж – все едно. Никога не е късно човек да се влюби. Разбират ли ме хората? Ако не те разбират, защо не започнеш да се изразяваш по ясно?

Но какво ако всички въпроси, които сме си задавали до сега бледнеят пред един огромен, важен… най-важния и вечен въпрос. Какво ще стане, ако един ден ви се наложи да отговорите на този голям въпрос? Какъв би бил според вас?
Дали ще бъде – „Ще се ожениш ли за мен?“ или .. „Кога ще ми купите кола?“. Не, едва ли. Твърде маловажни въпроси, за да бъдат крайъгълния камък на живота ви. Лесни за отговор и даже и да сгрешите в решението или отговора си, винаги можете да се върнете и да го поправите. Малко са непоправимите решения в живота. Всъщност мисля, че непоправимото решение е точно и само едно – смъртта. Но да подминем тази тема, може би друг път ще говоря за нея.. защото смъртта е само началото, казват..!

Какъв е най-важният въпрос обаче? Няма да е свързан с редовните ни житейски проблеми, ясно е, никой не би задал толкова елементарен въпрос. Но какво, какво е толкова важно, че да гъделичка умовете ни и да не ни дава покой? Има ли бог? Нее.. твърде лесен въпрос , чийто отговор е пряко свързан с разбиранията на хората за бог и тяхната вяра.

Кой би задал толкова важен въпрос на просто един човек… един толкова необикновен човек, който да бъде избран, за да му бъде зададен този въпрос? Кой ще е този човек? Къде ще бъде зададен този въпрос? Какво ще последва след този въпрос  и какви ще са последствията ако не се отговори правилно?
Толкова много въпроси… а само един единствен в цялата (не)възможна вселена, зададена на един единствен човек…и никой не знае какъв е той.

Но докато не бъде зададен въпроса, отговор не ще бъде даден. Или поне не ще се опита.. Но според мен, най-важният въпрос , ще притежава и най-простичкия отговор. Обикновено е така. Колкото по голям е въпроса, толкова по прост е отговора.

Защото отговорът почти винаги, освен че е очевиден, се крие в самия въпрос.

Снимка: dariknews.bg

Някой път се питам, в каква държава живея. Има дни, в които съм горд с произхода си, има дни в които обаче осъзнавам реалността и ме е срам от това да се нарека българин, а тези дни са все по често в живота ми. Защото събитията последните дни и месеци , ме карат да мисля точно това. Колко срамно е да си българин.

И да мен ме е срам. Не за първи път достигам до това свещено прозрение. Това колко велика държава сме имали преди хиляди години, какви патриоти дали живота си за свободата ни, някак си избледнява на фона на събитията от последните 20+ години. И най-вече на фона на събитията от последната седмица, които дадоха повод на собствениците на големите телевизии да си резервират по един нов модел от ония мега скъпите коли, по които ти и аз ще бичим яко чикии с надежда да си хванем мацка чрез тях.
Аз лично познавам сума ти патриоти – патриоти родени на маса, патриоти родени на футболни мачове, патриоти родени на приказки, патриоти в интернет, патриоти по рождение и какви ли не още патриоти. Въобще, в тая държава само патриоти да искаш. Особено от подрастващото поколение. Ония 15-16 годишни пъпчасали пубертетчета, които по форумите викат „да живее ЛеФски“. Никакнат като гъби след дъжд, препикани от уличните псета.

Мастурбирането в наши дни, може да се каже че е национален спорт. Мастурбираме докато си чоплим носа, докато киризим тайно съседката, докато гледаме новини, докато се правим на патриоти и трепем мангалската сган. И ето че трепането на циганета, се трансформира в нещо полезно за всеки един геймър, решил най-накрая да си покаже пъпчивия нос в THE REAL LIFE и да приложи наученото от Counter-Strike. Хайде ся да ви видим, какво сте научили млади падауани!
Оу, и освен да мастурбираме, от време на време сме адски добри в правенето на слонове. Да, слонове, ония огромни сиви същества с хоботи, крила и мъхесто тяло, жужащо около нас, докарвайки ни до бяс при който пяната излизаща от устата ни е в пъти повече от спермата при мастурбирането. Защото да правим от мухата слон ни бива ама сякаш сме се родили с това умение. Доказахме го пак и пак и .. пак. Всеки път когато някой пореден келеш излезне на улицата да „защитава българския си корен“, доказвайки какъв убиец на мангали е. Hell, yeah..

Ся, много добре знам, че ще упрекнете, че като не си харесвам произхода, да стана циганин. Е да, но тогава ще трябва да бягам и да се крия. А пък не ги харесвам и тях, вонят доста противно. Тук обаче твърде много въпроси започват да тормозят малката ми умна главица – дали ме дразните с глупавите си напъни да серете, дали ме дразнат мангалите които миришат, дали ме дразни некадърността на телевизионните медии, дали Натали Портман ще ми пусне, дали да си купя още Terafly и Monster за да си лекувам настинката… все хубави и напълно натурални въпроси. Стигам да един единствен извод, който оптимизира нещата до крайно добър и успешен процес – Ай донт гив а фък!
Явно е, или поне биологически доказано, че всеки от вас има малко мозък в главата си и сте достатъчно развити гниди, че да решите кое е най-добре за вас. Да помпате някой мангал ден след ден или да си пиете биричката на спокойствие. Аз лично, понеже не съм хомо, бих си пил биричката. Бирата е хубава напитка с идеален вкус, особено подходяща когато имам да гледам чужд сеир. А това което гледам последните дни е точно това – чужд сеир, достоен за холивудски оскар, може и златна малинка, зависи от скротума на критиците.
Имаме две страни на монетата. От едната страна е мангалската сган, продължаваща да мирише и да не работи, надявайки се бай Ганьо да и плаща за това. Крадат, убиват, изнасилват, множат се като хлебарки и… миришат.
От другата страна са българите, които непрекъснато мастурбират и мрънкат. И трепат мангали! Поне тази седмица…
Единствения резултат от всичко до момента, е че доказахте, колко лесно се поддавате на манипулациите на Тъмната страна. Защото събитията от последната седмица, са предизборна манипулация, целяща да ви резне топките. Но явно покрай редовното ви мастурбиране, сте изхвърлили и мозъка си освен бялата семенна течност, защото лесно се вързахте на номера. За мое щастие, като мастър-манипулатор, не се поддадох на изкушенията, а като отявлен критик, само казвам колко и двете страни… миришат.

И като всяко чудо за три дни, или до края на седмицата сапунката ще свърши или ще има сезон 2, в който Империята на мангалите ще отвърне на удара, а един последен джедай ще се изправи срещу черния лорд Цар Киро-вейдър. С противогаз. Щото мириши. Аз залагам на сигурния край на този сезон, защото имам кристално кълбо в което виждам бъдещето. А то е скучно… и мириши.

Е някой ден, ще имате какво да разправяте на внуците си…

По принцип някак си хич не ме бърка за простотиите, които се случват на родна почва, а най-вече свързани по някакъв начин с политика. За жалост обаче, това е един от онези редки случаи, в които нещо в мен се преобръща с главата надолу и така ме човърка, че е трудно да го подмина.

Точно такъв е случая с обновения туристически сайт на България. Подчертавам на БЪЛГАРИЯ ..!

За него се говореше адски много. То не бяха спекулации, не бяха провокации , не бяха конспирации и други ***ции. Като започнеш от това, какви пари са отделени за изработката на сайта – първоначално бяха 3 милиона, после паднаха на 1.5, минеш през това кои са потенциалните изпълнители и куп други простотии. Най-важното беше, че непрекъснато се хвалеше колко добър и богат мултимедиен каталог щял да бъде сайта и колко много информация щяло да има.

Е да, ама типичната бай Ганьовщина, с която се славим по цялото земно кълбо отново се надигна и оригна и буквално окаля терена. Защото най-накрая пуснаха епичния сайт, който толкова дълго време очаквахме и както лично аз очаквах е пълен боклук. В буквалния смисъл. Но този път ми пука, поради простата причина, че бърка моя джоб. Защото парите отделени за това … нещо.. идват от данъците, които АЗ плащам всеки месец. Тоест аз съм платил за поредния български боклук.

Но за да не звуча, като поредния хейтър, нека да се обосновя за боклука който гледаме…

Типография
Няма начин да скрия възмущението си от ужасната типография на сайта. Не знам заради какво – заради изчезването на пчелите или заради озоновата дупка, но поради някаква странна причина, някой гениален мозък е решил, че целия сайт трябва да е с шрифта TrebuchetMS. По принцип шрифта не е лош, но е само за заглавия, а и не е за ТОЗИ сайт. Поради простата причина че изглежда груб и недодялан. Използването му в текстовете е направо срамно. Твърде е дребен, твърде сив и адски трудно се чете.

Дизайн и усещане
И аз бих искал да се върна назад във времето, да поправя някои грешки и прочие, но не обичам да се връщам в дизайнерско отношение. Личи непрофесионално отношение в дизайна, изглежда като от преди 5-6 години. Стиловете на елементите, цветовете, изображенията .. нищо от тях не е подбрано добре, което създава усещането, че сайта е правен от някой вреден елемент, току що хванал Photoshop. Липсва цялостното отношение в дизайна на този сайт, че това е България, че говорим конкретно за нашата страна. Усещането докато си в сайта е все едно си във всеки друг сайт. Няма тръпка, няма елементи които да грабват окото и да ангажират вниманието на потребителя. В крайна сметка, този сайт би трябвало да разчита на точно това – да задържа потенциалните туристи с елементи, които го карат да изпита точно българската атмосфера и бит.

Техническо изпълнение
Ако до сега вече сте си съдрали косите от срам по изпълнението на сайта, сега ще си смъкнете кожата от костите и ще искате да си направите бульон. Защото това драги ми Смехурко е най-лошата част от сайта. Ще започна с това, че ако на някой плащам 1.5 млн лева, бих искал този сайт най-малкото да се отваря кадърно под всички браузъри. И въпреки, че съм ЗА масовото изтребление на всеки, който ползва или смята да ползва IE6, все още има процент балъци в световен мащаб които го ползват. Е ако сте от тях, то просто не посещавайте сайта, защото там е от мъка по мъка.. Не работи! Преди 10 години модата беше сайтовете да бъдат своеобразна дискотека и щом влезнеш да те блъсне отвратителна музика, която в повечето случаи можеш да спреш. И така или иначе сайта вече е назад с 5 години що да не сложим и ний музика. Кофти избор. Отделно явно хората правили сайта, не са чували за новите технологии като HTML5, защото грам не се забелязва да са ползвани някои от тях. Ред други бъгове като – не работещи камери, сбъркани карти и прочие допринасят за идилията. Ако сте китаец да речем бих искал да видя колко време и нерви ще похабите да смените езика.
Според мои колеги текстовото съдържание в сайта за което са платили също сума пари, е крадено от други информационни портали. Което е един голям пирон в ковчега.

Като за изпроводяк, ще кажа че освен тези 1.5млн се заделят и още 3млн за реклама. Реклама която обхваща пускането на 20 рекламни банера във водещи сайтове. И да, всички тези пари идват от вашите заплати и данъци. Сами преценете струва ли си..

Не за пореден път големи и доказани брандове в България се дънат по всички параграфи. Не мога да си обесня това явление – да имаш толкова много клиенти, да си лидер в областта си и по някое време да решиш че можеш да отбиваш от качество, от услуги, да крадеш клиентите си, да ги мамиш и т.н. Нещо напълно нормално за големите компании в България.

Това, в което обаче Булсатком се издъниха (не само това, но това е болката на дневен ред) е рекламата на услугите им с развратния студент, за което сигнализира колегата Атанас Мишев. Типично по български, не сме взаимствали, а направо сме крали с цели шепи. Като да крадем, поне да е качествено.

Ето оригинала:

Ето и на Булсатком:

Не знам още колко време трябва да мине преди да се осъзнаем, че така бизнес не се прави, но щом до сега няма подобрение, то едва ли ще има скоро.. За жалост, няма вещи лица, които да се изкажат по темата, защото хората участващи в подобни комисии, са същите които работят и в големите рекламни агенции които правят тези реклами. Все едно сам да се заплюеш. По лошото е, че НЕ отказват на клиентите си, когато им кажат „искам рекламата 1:1 с еди коя си…“. Взимат парите и я правят, щом всичко финансово е ок, значи няма проблеми.

Аз лично в началото бях много доволен и възхитен от Булсатком. Но след множеството проблеми с интернета им, с телевизията им, а сега и това че крадат реклами… ами не мога да имам добро мнение за тях. Съвсем успешно вървят по пътя на М-тел, които буквало за 1 година успяха да съсипят името си, което градяха години наред. Булсатком правят абсолютно същата грешка сега.

Може би имат и други реклами, от които са се „вдъхновили“ но поне за сега, тази се набива в очи. Все пак вече има причина поради която да следим какви реклами пускат.

Тъкмо си казвах, че няма начин да седна да пиша статия , подобно на всички останали, за DDB и IKEA, но за жалост не успях да усетя, как пръстите ми подобно на паяци налазиха клавиатурата ми и  взеха да изливат словесната си отрова. Така че сърдете се на тях.

И ако случайно не сте били в града, не сте сядали пред компютъра  или лаптопа си… или просто все още живеете в пещера, то ето какво сте изпуснали през тези 2 дена. Накратко – IKEA (една от най-големите мебелни фирми в Европа), ще отварят магазините си в България и както всеки голям бранд, започват да омайват потенциалните си касички с пари (а.к.а клиенти) с каталози и прочие във Facebook.  Един от недостатъците обаче е че цените им са малко завишени (спрямо белите държави в Европа, а и стандарта на българския бай ганьо) и това предизвика гнева на простосмъртните. Това което обаче дава храна за всички последните няколко дни, е отношението на PR агенцията DDB и в частност една тяхна служителка.

Накратко казано – казват ни да гъзо-изпускаме бойни отровни вещества. Идилийка..!

В началото честно казано ми беше смешно, после ми стана тъжно и накрая ме обзеха смесени чувства и топли вълни… За жалост си припомних, че все още съм част от една морално деградирала държава, в която подобни неща са обект на повсеместно внимание и никога не получават справедливо наказание. Не веднъж сме гледали подобни изцепки, даже са често срещано явление. Поради някаква странна причина, родните PR агенции, мислят че с черен PR се постига повече отколкото с нормалния. Същото си е казал и японския самурай Сигутура Накура преди да си направи харакири.

Като виден философ пред мен изникват обаче 2 много важни тези:

1. DDB Next са камикадзета. Тва сам да се хвърляш в шамарите е типично за мазохистите и за камикадзетата. Вярно, че съвета за освобождаване на нечестивия е дошъл от личния профил на няква си там.. но все пак тая няква си там, работи в агенцията занимаваща се с PR-a на ИКЕА, което директно се оказва два ката в дупето на ИКЕА. DDB Next имат претенциите да са една от най-големите и уж кадърни фирми в БГ, но ето че се оказва, че даже и боговете кървят. За мен лично е недопустимо отношението им, а още по недопустимо е това че не взимат мерки спрямо оная кака и не излизат с позиция по въпроса. Депресийка..!

2. Оспамихте ми живота! Не знам как да го кажа по смирено и в джедайски стил, но може би дирекшън подхода е по добър. Всъщност ся като се замисля, винаги ми е вършел по добра работа. Разбрахме мнението ви, което се повтори около 100-тина пъти само, така че плс, SHUT UP !!

Ако имате проблем, решавайте си го и стига мрънкайте

Още в началото искам да кажа, че в тази тема ще излея солидно количество хейт по адрес на хората занимаващи се с E-mail маркетинг. И ако случайно слагам всички ви, под един общ знаменател, да знаете нарочно е. Просто ми писна от вас!

Преди честно казано хич не и пукаше, какъв спам получавам на пощата си. Аз ползвам няколко пощи – 2 фирмени, и 2 лични. Двете ми лични пощи са в gmail и abv.bg.. О yeah, все още си ползвам abv пощата. Не заради това, че ми харесва, а от чиста сантименталност. Все пак беше първата поща, която си направих след като си купих първия компютър. Ех спомени…

И така, както казах получавам редовно тонове спам. Някои от време на време успяват да пробият филтрите на пощите ми и отиват в кутията, но отреагирам бързо и решавам проблема. Все пак не успях обаче да преглътна когато от един и същи подател получих едно и също писмо 5 пъти. А това не се случва за първи път, а вече за… не знам честно казано спрях да броя.

Проблема обаче не е в хората, които го плащат, а в хората които дават базите данни с мейли. Защото в България, всичко се прави от чисто сребролюбие и мания по това да си броим паричките. Като типичен чичо Скрудж, само искаме да получаваме но без да даваме. И ако можем да даваме максимално малко, ще е най-добре. Как да има да продаваме въздуха който дишаме ще сме на далавера.
Същата работа е и с e-mail маркетинг „специалистите“ (за по кратко ЕМ). Защото в България, всеки мисли че е специалист. И всеки хванал photoshop е дизайнер, всеки инсталирал wordpress е програмист и всеки събрал малко мейли, които продава за 2-3 лева е ЕМ.

Когато напишеш „e-mail маркетинг“ в гугъл, те посрещат тонове линкове водещи към страници в които ти предлагат да ти продадат насилствено извзети мейли, на които да спамиш. Не ти излизат специалисти, които да ти кажат как да си организираш кампания и да набереш хора, които да си запишат мейла в твоята база данни, а некви си там измислени фирмички (в най-добрия случай) от „специалисти“ които са събрали 1000 мейла и ги продават на слепите овце.

Как обаче се набутвате когато се доверите и купете такъв пакет.

1. Тези email-и които ви продават са крадени. Буквално крадени от нета. Ползва се бот, който обикаля сайтовете в нета по някакъв алгоритъм и събира мейлите на хората. Същото е ако отидете да си купите часовник или телефон от някой мангал, уж за 5 лв, пък той краден.

2. Проблемът на крадените мейли е, че хората когато се ядосат (като мен) могат лесно да пуснат една хубава молба до КЗП (Комисия за Защита на Потребителя) и да ви осъдят за това, че пращате непоискано съобщение. И ще съдят вас, а не хората които са ви продали базата данни с мейли.

3. Създавате си изключително лошо име. Вие не сте фирма с активна кампания, за разрастване на бизнеса, а фирма която е гаден и досаден спамър, който пълни пощите на хората с излишни писма. Хората ви блокират и така 1 по 1 от всичките ви 1000 мейла за които сте платили 5лв, гаснат.

4. E-mail маркетинга е чиста проба СПАМ. Ако хората, на които пращате писмата си, не са се абонирали сами за вашия бюлетин, то просто забравете да ги привлечете като потенциални клиенти или потребители. Насила нещата не стават.

5. Такива хора, само ще ви набутат с пари. Не казвам че ще загубите  5, 10 или 20лв за пакета който сте платили, а хиляди левове. Хиляди левове, които могат да бъдат изискани с решение от КЗП.

Така че, драги приятели, които се занимавате с e-mail маркетинг. Това че сте набутали мейла ми във вашата база данни и го продавате, не ви прави грам чест, нито пък доказва какви специалисти сте. Вие сте чисто и просто долни и противни спамъри, без никакво чувство за отговорност към хората чийто пари обирате.

От известно време на сам се чудя с какво да Ви зарадвам. Освен с това, че от време на време пускам безплатни ресурси… това е нещо, но все пак не е така полезно както ми се иска. За жалост време за уроци точно в момента нямам много , но се надявам че скоро това ще се промени.
Както и да е…

Това, което реших да Ви предложа, напълно безплатно разбира се, е консултации.
За какви консултации говоря?
Уеб дизайн, лого дизайн, всичко що е свързано с дизайн за уеб.
Разбира се, има и няколко правила, които ще трябва да спазите.

Правила

1. Запазвам си правото да не Ви отговоря.
2. Запитванията за консултация се изпращат под формата на мейл през контакт формата на сайта ми.
3. Запитването Ви трябва да е написано на кирилица. Шльокавица не чета.
4. Запитването Ви, не трябва да съдържа цинизми и обидни епитети по мой адрес. В такъв случай мейлът ви ще бъде маркиран като спам и няма да получите отговор.
5. Ще получите отговор на вашия E-mail адрес с документация (.pdf документ), в който ще е описано какви са проблемите на сайта ви/дизайна ви и как те могат да бъдат решени.
6. Консултацията ми не е равносилна на това да Ви направя безплатен редизайн. Давам съвети и насоки, които Вие решавате дали да спазите. Все пак ако желаете можете да получите допълнителна информация с оферта за изработка на дизайна.
7. Имате право на 1 запитване месечно. Избирайте мъдро за кой сайт искате да получите консултация.

Това е.
7 прости правила, които мисля, че на никой няма да натежат.

Откакто стартира Google+, започнаха да никнат всякакви теми с коментари за G+.  На някои места я критикуваха, на други рецензираха, други даваха предложения и т.н. Това което обаче най-много вълнува всички е как да мигрират от Facebook във Google+.

По този повод се появиха няколко хака и плъгина за Chrome, но бяха блокирани. За това реших да ви споделя начина който аз приложих, за да мигрирам.

Как прехвърлих приятелите си от Facebook в Google+

1. Направих си регистрация в Yahoo Mail. За сефте отворих сайта им от години насам. Там можеш да импортнеш контактите си от FB. Става с 2 клика на мишката.
2. След като ги импортнах (става за секунди), се върнах в G+ и отворих Circles. Там на find & invite има възможност да импортнеш контaктите си от yahoo mail.
3. Импортнати успешно, се върнах в Yahoo mail и отново отворих страницата ми с контакти. В панела с контакти, маркирах всичките и ги export-нах като .csv файл, който записах  на десктопа си. Примерно. Може да го запишете където си искате.
4. След това си отворих пощата в Gmail и на контакти и избирах Import, като разбира се импортнах файла с контакти койтобях свалил от yahoo.

И това е. Връщаш се в G+ и в Circles, под Find & Invite се намират всички приятели които си имал в FB. От там нататък всичко е въпрос на време и желание да разпратиш покани на всичките си приятели. Мен ме домръзя.

Как прехвърлих снимките си от Facebook в Google+

В настройките на Facebook акаунта си, има опция да получих архив на целия си акаунт. Всичко което трябва да се направи е да отидеш на Profile -> Settings и на първия таб, почти в края на страницата има тази опция. На български е: „Изтегляне на вашата информация“. Кликате на „научете повече“ и от новзаредилата се страница, натискате зеления бутон „Изтегляне“/“Download“. От facebook ще поискат да потвърдите мейла си и това е всичко. По-късно ще получите линк на мейла си от който в .zip архив може да изтеглите всичката си информация за профила си.

Тук идва забавната част. Всички снимки които сте качили във FB са в този архив. Разделени по папки/албуми и не е нужно да сортирате на ръка. Снимките качени в във FB са преоразмерени и конвертирани. За това и не са големи като размер. Отваряте си профила във G+ и само създавате нов албум в който качвате снимките. Хубавото на качването на снимки в G+ е че е адски улеснено. Зарежда се един прозорец, в който всичко което трябва да направите е да завлечете снимките които искате от компютъра си в този прозорец. Изчаквате малко и се качват.

Това е. Цялата работа е за  не повече от 20 мин. Enjoy.