И блогърите зареваха...
Както обикновено и типично за мен разбрах какво е било станало последен и ест последен но не по важност ще отразя новата интернет простотия. Защо казвам интернет простотия?
Много е просто. Ама толкова, че даже и ходенето до тоалетна по малка нужда не може да е по-просто. И за да не ви държа повече в напрежение като комунист в църква, да минем направо на темата. Преди няколко дена готиното лайфстайл блогче webcafe пуснаха няква статия където лееееекинко омазаха с мазни храчки почти всички по-известни и „елитни“ блогъри. Ако можем да се върнем назад във времето ще се сетим как преди година (май толкова…) към блогърите се обърна едноокия звяр на политиката. То не беха гугъл бомби когато г-н Паси ни нарече простаци, то не бяха хвалебствени слова по адрес на г-жа Кунева и кви ли не лизогъщени… В общи линии нашите пишман политици, разбраха че блогърите сме сила, с която трябва да се съобразяват.
Да, точно така… казах че сме сила…
По същото това време, няква всевишна сила накара „елитните“ български блогъри да предявят претенции че видиш ли сме няква медия. Медия с власт. Обаче когато контролните органи обърнаха поглед към нас и зеха да ни викат че сме „медия“ изведнъж подложихме дупе и обърнахме друга песен да пеем. Че не сме медия и не трябва да ни ограничават с някви правила и закони. Както винаги недоволни! То не бяха интервюта с политици, то не бяха чудесии…
И след краткото отклонение в миналото, се връщаме малко по в настоящето, само преди 2 дни, когато webcafe.bg пуснаха статията си „Да убиеш присмехулник“ – интересно заглавие, което подлежи на сложен психологически анализ и профил, довеждащ до изводи за тежкото психично състояние на въпросния автор. Аджиба – кво е туй присмехулник !??? Та във въпросната статия, webcafe отправят някви тези че блогърското самосъзнание може да бъде много по-лесно манипулирано, отколкото те си представят. Разбира се, това не остана без отзвук – веднага „елитните“ блогъри писаха за това, дадоха гласа си (напразно), че това не е вярно и тяхната свободна воля не подлежи на никакъв психически контрол! Това беше огромен трън в задника на блогърите-колеги, доста ги позаболя.
Моето мнение по въпроса, както винаги, е… бе да ви кажа, все ми е тая. Малко ме бърка кво мислят от webcafe.bg. Най-малкото защото там половината статии са платени, друга част са дело на самопровъзгласили се интелектуалци, друга част са на политици отхвърлени от обществото и няква малка, мнооого малка част на хора неподкупни и честни към съвестта си. Но пък webcafe.bg върши точно това за което е създаден – забавлява! Мен лично ме забавлява, докато сутрин се опитвам да влея венозно кафето в себе си с цел да се събудя по бързо. За жалост опитите минават безуспешно и се отдаваме на старото орално приемане…
Така че, драги ми присмехулнико, поживейте в реална среда, извън компютъра и вижте че всъщност ви правят услуга. Рекламират ви и всеки ще знае кой „елитен“ блогър да търси, за да напише статия за него. Ще печелите само от това, не са обиждайте. А съвета ми към webcafe.bg е от прост по прост… хора, не забравяйте, блогърите сме СИЛА ! 
P.S. Не съм на ничия страна, но е забавно да гледам как се храните един друг 
facebook comments:
Comments (5)
Leave a comment
me@pinterest.com
Присмехулникът е птица.
А пък „Да убиеш присмехулник“ е супер известна детска книжка.
Не мисля… по-скоро фирмите чешат егото много тънко и минават метър.
Твърде на сериозно го възприемат блогърите… все едно с отворен чадър им бръкнаха в задника.
Иване Савков, „Да убиеш пресмехулник“ хич не е странно, а класика. Друг е въпросът кой-как си го интерпретира.
http://www.knigolandia.info/2009/10/blog-post_19.html
Впрочем, в статията няма цитиране на имена.
От друга страна, хората, които се обидиха са точно тези, които ми се е случвало да им се дразня, че понякога пишат без факти или проверени аргументи, така че явно и те си знаят, че го правят и ги е жегнало.
„Елитен блогър“… боже мили… всички сме равни, ама някои пак май са по-равни.
„Да убиеш присмехулник“ за първи път чувам, че е ДЕТСКА книжка обаче.