AI: Основи на Illustrator

В последно време доста хора, започнаха да ме питат по скайп, как съм се научил да работя на Adobe Illustrator. Истината е, че в Илюстратора няма нищо страшно – нито хапе, нито ти докарва разстройство…нищо. Програмката е лесна и интуитивна за ползване, като в голяма степен прилича на друга известна програма – Adobe Photoshop.

Казах си: „Защо пък да не започна една серия от уроци, как се бачка с Илюстратор. Хем ще има за какво редовно да пиша в блога, ще се посещава + това ще бъда полезен на хората – едно малко-голямо добро дело в моя живот. Вместо да съдя дървета, ще пиша уроци за Illustrator.“

Искам да кажа, че е хубаво преди да почнете да бачкате с илюстратора, да имате понятие от photoshop, понеже нещата са почти сходни.

И ето ме пиша първия си урок за въпросната програма…предлагам да приключвам с (НЕ)лиричното отклонение и да се захващам с обясненията.

Интро

Adobe Illustrator е програма за векторна обработка на изображения. Подобен друг световно известен (но некадърно направен) софтуер е CorelDraw. Аз лично мога да работя и с двата продукта, нооо….съм заклето фенче на Adobe и някак си самия CorelDraw и функционалността му не са добре замислени. Просто пичовете работещи в Corel не са наясно какво аджиба е usability. Както и да е…

Във Adobe Illustrator изчертавате веторни обекти. Всичко (повечето, на 90%) е векторен обект във Илюстратор-а – векторните обекти са форми изградени то възлови точки и криви, базирани и създадени от математически изрази. Така – спокойно! Няма да пишем форумули. Идеята на вектора е малко по различна от тази на pixel-a, въпреки че на екрана се визуализират с пиксели. Векторният обект както казах е направен от математически криви – когато преоразмерявате примерно един кръг изчертан в Илюстратор, програмата не пренарежда и добавя пикселите както във photoshop, а преизчеслява формулата по която е създаден обекта. По този начин разполагате с обекти, които можете да разпънете и да направете с размери да покриете цяла сграда или футболен стадион, стига да има машина в света която да отпечата тази картинка

Интерфейс

Типично за всички продукти на Adobe интерфейса на Illustrator е сходен с този на другите им продукти. Благодарение на това, че е създадена от един производител, програмата лесно се интегрира с другите продукти от Creative Suite пакета, така че рядко ще ви се случи да не можете да отворите файл от един продукт на Adobe в друг техен.

Това е вездесъщия интерфейс на програмата – за да го видите в цял размер, просто кликнете накартинката.

Със стартирането си, програмата зарежда интерфейса си по подразбиране + един приветствен прозорец, в който можете да избирате какво искате да направите. Имате 2 основни избора – да отворите файл(ове) които наскоро сте бачкали, или да създадете такъв.

От тази (по-интересната) част на панела избираме какъв тип документ искаме да създадем. Това зависи изцяло от това какъв проект ще създавате. Както виждате избора е голям, но не чак толкова. Предимно се използват Print и Web документ, аз лично използвам най-вече Print. Разликата не е толкова съществена – просто по default зарежда различни мерни единици в следващия прозорец – да вземем за пример Print Document

По подразбиране Илюстратор, зарежда прозорец с настройките за стандартен А4 формат, който се използва навсякъде по света. Аз лично избирам предимно него, рядко ми се налага да правя нещо по-голямо от А4 или А3. Разбира се програмата не ви ограничава с този размер. От полето Size можете да избирате от допълните стандартни размери, а като промените Width и Height  със свои мерки, минавате в режим Custom. Също така можете да избирате и мерната единица – избирате между милиметри, сантиметри, пиксели, инчове, точки и пики. Разбира се най-ползвани (и препоръчвани от моа) са милиметритез (за печат) и пикселите (за уеб).

По надолу виждате допълнителни разшрени (Advanced) опции…От тях имате на разположение да зададете режим на документа: CMYK – за печат, RGB – за уеб, Резолюция: 300ppi – за печат и 72ppi за уеб. Тук ще вметнем малко допълнително инфо.

Защо за печат използваме CMYK цветови режим и защо 300ppi, а не RGB и 72ppi..или каквито си искаме? Далаверата е следната – печатащите машини, използват четирицветна система – Cyan(Циян), Magenta(Магента), Yellow(Жълто) и Black (Черно). Те отпечатват образа на хартиен носител като наслагват отделни слоеве (цветови разветки) със зададените им стойност. Да речем че имате кръгче с показатели – C:55, M:15, Y:0, K: 10. Машината прочита от задения файл стойностите и отпечатва именно тяхпод формата на мрежа – малки ситни точици, които едвам се виждат от човешкото око (при по стари машини или различен вид печат се виждат ясно), но са така преплетени, че образуват желания цвят или картинка. . В следващите уроци ще кажем още малко за CMYK режима, когато обясняваме панела Color palet. 300ppi е необходимата резолюция за да може изображението което сте създали да бъде отпечатано в реални размери. Пример с кръгчето – ако кръгчето ви е голямо 300мм (30см) но е на 72 ppi когато се отпечата или ще излезне с отвратително качество, или няма да е толкова голямо. В днешно време машините за печат стават все по-добри и някои машини не се нуждаят от всичките 300ppi, някои работят и на 200-250, но все пак аз лично препоръчвам, за да си нямате проблеми с печатарите (а с тях все нещо не е в ред..) и клиентите (най-вече) работете си на 300, за да ви е мирна главата.

При уеб нещата са по различни – там цветовия режим който ползваме е  RGB – Red(Червено), Green (Зелено) и Blue(Синьо). RGB е цветови режим, базиран на светлината. В човешкото око има малки рецептори именно с този цветови режим, които възприемат пречупената светлина – дали от слънцето или монитора, няма значение и я трансформират в цветове. На същия принцип работи и RGB режима в програмата. Цветовете, които виждате са на базата на светлината. И ако направите една визитка даречем в RGB като се отпечата тя ще изглежда различно от това което сте гледали на монитора.

За това когато работите нещо за печат, и ви се налага да вкарате в Илюстратора, външен файл – .psd, .tiff, предварително във photoshop обърнете цветовия режим. Разлика има – цветовете на CMYK са по убити и не толкова ярки, като тези на RGB, най-вече личи при жътото и зеленото, за това е нужно след като обърнете файла да го барнете малко с кривите (Curves) или Нивата (Levels) за да придобие по наситен вид.

Ок, обяснихме цветовите режими и необходимите настройки… да пристъпим напред. След като създадете файла пред вас се открива един бял лист, с черен контур, готов да бъде запълнен от вашите умотворения в дизайна. Заедно с това се активират и панелите…

Illustrator има 3 колонен интерфейс – ако сте задали настройки по подразбиране е така. Имате възможност да си създадете свой интерфейс с панелите, които ползвате най-често, понеже не всичко което е наблъскано в Illustrator-a ще го ползвате. Реално от Toolbox-a използвате едва 1/3 от него, панелите горе долу също толкова. Именно и за това няма да се впусна да обяснявам всеееки един инструмент какво прави – ще обясня само най-използваните. Знам кои ще използвате най-често, затова ще обясним тях, но това постепенно в другите уроци.

В следващия урок, ще обясним Toolbox-a – какви инструменти съдържа, как са разпределени, как да ги активирате и как да си подберете тези, които ще използвате най-вече.

ЗАБРАНЯВАМ КОПИРАНЕТО МУ В ДРУГИ САЙТОВЕ!!! АКО ПРАВИТЕ COPY/PASTE БЕЗ ДА СТЕ МЕ ПИТАЛИ, ЩЕ СИ НОСИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯТА !