Skip to content

Креативни предизвикателства

PREDIZVIKATELSTVO

 

Сигурен съм, че всеки ден си задавате въпроса “Как да бъда по креативен”, но без да мина през нужното време, за да узрее семето на креативноста. Ами да, има бърз начин. Не гарантирам, че задължително ще проработи и при вас, или че за съвсем кратко време ще станете по креативни.

Това, за което ви говоря се нарича – предизвикателство. Но за да проработи поне до някаква степен, то трябва да сте отворени към идеята за предизвикателства. Ако потърсите в тълковния речник, значението на думата ще откриете че тя значи: “постъпка, която предизвиква”. По интересното обаче е, че тази дума има много интересни синоними: провокация, възбуждане, раздразване.

Това са 3те ключови думи, около които се върти концепцията за предизвикателството. Да провокираш някой, на психологическо ниво, да приеме задача която по принцип изглежда трудна или невъзможна, за да докаже че може да я свърши, засягайки като награда личната изгода, а именно – повишаване на самочуствието. Както и да го погледнем, когато направиш нещо, което другите ти казват, че не можеш да постигнеш си е повод за гордост.
Ако успееш да го провокираш да приеме задачата, възбуждаш интереса на този човек, да постигне нещо невъзможно. И когато има цел, към която се стреми човек става много по концентриран и съсредоточен върху това, което прави. На практика цялото му внимание е привлечено от тази цел, която в повечето случаи не е материална, а чисто егоистична – задоволяване на потребността да покажеш че можеш!

Точно това работи изключително добре, когато говорим за креативност в дизайна. Защо?
Много е просто. Когато стигнем едно ниво, когато си вършим работата за кратко и бързо време, но и качествено, без да искаме влизаме в етап на машинално повтаряне на даден процес. Този процес афектира дизайна ни до голяма степен. Някои наричат това “стил”. Тоест – минало е времето на експериментите докато си се учил и сега имаш свой начин на работа и детайл в дизайна, с който се отличаваш. Да това е стил. Но, когато този “стил” прекалено много започне да се преекспонира в процеса на работа, се губи онази малка частица, която придава на дизайна истинска душа и го прави да се отличава. Не казвам, че да имаш стил е лошо, напротив – това говори за лична самооценка и поле за изява. Но колкото е добре да имаме свой стил на дизайн, толова е и лошо. Лошо е защото влизаме в едни рамки, от които после трудно можем да излезнем.

 

Именно за това, смятам че е задължително да поемаме предизвикателства. Дали те ще са отправени от приятели, колеги или дори от себе си – винаги трябва да поемаме предизвикателства, колкото и да ни е страх от провал. Защото провала в дизайна, не е задължително нещо лошо. Даже думата “провал” може би не е  толкова точна, колкото да речем “неуспех”. Всъщност отрицателната обратна връзка (feedback) всъщност е това, което най-силно гради успехите ни в дизайна – но това е друга тема.
ОК, да речем че имаме колеги, с които да се съравноваваме или водите чисто приятелски “спортна злоба” с някой съсед дизайнер. Това е супер. НО, за да бъде предизвикателството наистина достатъчно силно, то трябва да дойде от вас самите! Винаги съм смятал, че най-добрите предизвикателства, каквито и да са те – не само дизайнерски, идват от самите нас. Самите ние можем да си поставим най-добрите, най-трудните и най-невъзможни за изпъленние задачи.
За това и именно, когато получим задача за дизайн, не трябва просто да я правим. Просто защото е задача. НЕ.
Превърнете задачата си в нещо невъзможно. Ако трябва създайте проблем, дилема над която да се мъчите – това ще ви фокусира много по добре.
Както казах по горе, когато направим невъзможното, душевно се чустваме по добре, зашото сме доказали че можем да се справим. Същото е и с дизайна – направите ли го, защото е било трудно – вдигате нивото. От тук,  от тази линия вече, е следващото стъпало, което трябва да изкачите. Всеки малък връх, който изкачвате е стъпало към големия връх. И тук идва тънкия момнет… Никога не трябва да гоните големия връх. Никога. Нека с всяка стъпка, този връх да става по-голям, по-висок… така никога няма да го стигнете. Да, знам че звучи крайно обезкоражаващо, но не е. Всъщност това е начина винаги да надминавате себе си. Ако си сложим връх, който рано или късно ще изкачим и покорим, какво ще правим след това? Спираме да се развиваме, което е началото на края за кариерата ни в дизайна.

 

За това ако искате да бъдете наистина креативни, дяволски креативни – поставяйте си предизвикателства и изкачвайте малки върхове, гонейки големия, но никога не го стигайте.

 

Share Button

Be First to Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *