Чао чао 2011-та година

Чао и надявам се скоро да не се видим пак. Ако можех да избера година в която да се върна, определено нямаше да е 2011.
И въпреки, че имаше хубави неща през изминалата година, лошите като че ли бяха повече.

И ето, остават само някакви часове до края на 2011-та година. Още една година изтече от живота, който така или иначе пропиляваме. Но какво е да пропилееш още няколко часа на фона на това, че цяла година не си си обърнал внимание, нито за миг. Ок, стига песимизъм, трябва да остане малко и за останалата част от статията.
Типично за всяка година, типично и в блогърски стил си правя ретроспекция на изминалата година. Не просто, за да се изфукам какво съм постигнал, а защото имам его което трябва да бъде чесано постоянно, а и защото съм мазохист – нещо с което се гордея особено много.

Нека да започнем с професионалния план. Ами сравнително успешна година. За мое най-голямо щастие, клиентите ми не намаляха заради кризата, напротив – имах нови и нови. Успях да постигна някои неща, които исках доста време да реализирам. Бях част от голям екип, след това започнах да градя сам свой такъв. Наново, но няма нищо вечно все пак. В момента успявам да осигуря работа не само за себе си, но и за колегите, с които работя. Това ме радва най-много. Успях да наредя нещата така, че да има работа както за всеки така и за напред. Доволните клиенти са си доволни клиенти.

Паралелно с това пуснах и официалния си бранд – DesignDevils. Той си беше пуснат и преди но не се работеше по него. Едва от скоро разбрах каква грешка съм правил да не го развивам, но ето че дойде и неговото време. За мое щастие той е ориентиран към пазара в чужбина. От края на 2011 година, а по сериозно 2012-та, ще работя изцяло върху стъпването на DesignDevils на пазара в чужбина. За сега това е цел номер 1. А ако съдя по посещенията в сайта на DesignDevils и заявките за оферти през него, то значи работя в правилната насока.

Тук искам да благодаря на всички, с които работих през тази година. В това число клиенти, приятели, колеги. Благодарение на вас научих много, постигнах много и много повече цели си поставих.

В личен план… нищо ново. Все още съм си единак, все още нямам приятелка. Което не е за хвалене или за споменаване в сайт който показвам пред клиентите си, но пък пука ли ми? Не! Като изключим досадницата, която непрекъснато ме флуди по телефона, положението си е същото. Но явно това е цената която трябва да платя, за да имам успешен бизнес. Личния си живот. За мое нещастие… и за нещастие на цялото ми семейство.. загубих скъп за мене човек. Дядо ми.
Открих няколко нови неща за себе си. Преди всичко – човек съм, смъртен съм. За жалост. Открих, че мога да си признавам грешките, колкото и да ми е трудно, и че не винаги съм правия.. колкото и другите да са криви. Разбрах, че за да постигна целите си трябва да оставя личния си живот .. и душата си… някъде , в някоя дълбока тъмна дупка, оковано във вериги и забравено от всички. Ако искам да съм някой, трябва да забравя кой съм. Парадокс, който не харесвам.
И въпреки това се старая да съм си аз. На пук на всички, които твърдят обратното, на пук на всичко което се случва.

В края на тази година, единственото което искам да пожелая на всички е – щастие и здраве.
А сега, стига сте чели статията ми и вадете шампанското